Човекът е мислещо същество. Бойко Дражев също. Това е природен закон! Но има нещо друго -човек не е никога чак толкова трезвомислещ, колкото може да бъде едно издръжливо, пренасящо и можещо дълго време да издържи без храна и вода – магарето. Човек много рядко например се замисля върху истинските си цели, върху истинските резултати от неговите на пръв поглед доброжелателни действия, чиято единствена цел е като че ли винаги да помогне на успяващия, на трудно пробиващия напред кандидат за слава. Като библейски герой то се стреми да оневини или спаси от публичен гняв и линч някои слабости, а посредством своя гняв да всее „разкол” и ужас в редиците на нашите мними и явни противници . Как тогава да преценим дали той е повече положителен или отрицателен герой ? Как , когато толкова често опираме до неговите щедри услуги ? По принцип в положението на мислещо човешко същество може да се окаже всеки един от нас – дори онзи, който притежава съвършени възгледи за нравствената красота, дори онзи за когото чистотата на етичните общувания стои над всичко. Но както поне Бойко Дражев си мисли всеки един от нас е забелязал в момента, когато заеме мястото на този който може да помага или на онзи , за когото се извършва помощта, на мястото на същата тази красота, на мястото на същата тази принципност идват законите на т.нар. „емоционална ефективност”. Защото разумът изчезва – строгата линеарна композиция на трезвите съждения започва да прави компромиси. Разрушават се универсални социални модели, изграждани хилядолетия наред.
На най-големият дамски и нежен празник в световно измерение Осми март искам да споделя моите мисли за тия златни и нежни половинки без които ежедневието ни е немислимо. Поставяйки ръка на сърцето мога да кажа, че имам жена, която мога да нарека приятел с цялата си същност и етимология на думата. Ние работим заедно, общуваме заедно и най-вече разпускаме извън работно време заедно. Често се питам защо ли в нашето общество общо прието е щом имаш приятелка да имаш нещо сексуално с нея. Защо ли у нас е закодирано, че винаги трябва да има брак и съответно някакво наследство. Преди време четох в една книга, че щом имаш жена приятелка трябва да създадеш един живот. Защо не се говори тука за едно приятелство, за едно чисто духовно привличане. Много се радвам, че не живея в това време където за приятелството извън рамките на този движещ цикъл на живот не се никак споменавало на глас. Пиша това гледайки по една от елитните телевизии най-емблематичния сериал „Приятели“, но все пак той дава ясен и точен пример и отговор на въпроса, защото и в него някой неща се развиват в посоката на любов, секс и брак. Искам да кажа, че за мен тая платонична любов съществува и се убеждавам в това системно. За мен платоническата любов или казано на просто приятелското привличане е лишена от страст, но за сметка на това има голяма искрена и духовна връзка. Има я макар и трудно устояващата се в днешно време.
Слушайки радио и гледайки новинарски емисии по всички масмедии често ми се набива в очи, че някои водещи не правят разлика между коментар и съобщение. Според мен съобщението е „такова, каквото е“, както казват някои от водещите телевизии, а не такова каквото там го прекрояват. Отговорност носи авторът на съобщението, смятам аз Бойко Дражев. Затова пък понятието „от добре осведомен източник” е не само криминално като звучене, но и безотговорно. Но все пак трябва да отбележа, че някои медии и техните новини, най-вече коментарите им имат личен авторски почерк. Авторът на коментара казва какво мисли, а не само какво е станало. Според моите размисли коментарът представлява именно разсъждения върху дадена тема, проблем или ситуация. В едно от социологическите проучванията на една от многото агенции бе писано, че в областта на правото на източници на информация и познание те могат да бъдат основно три – официална публикация, средства за масова информация и т.нар. „социален обмен“. Последното, но по-простичко, може да се сведе до: „на една опашка ми казаха …“. Слава богу добре, че не всякога това замества „добре осведомения източник” (за жълтата преса това е основния източник на сведения). Казаното на опашката често пъти добива неочаквано бурно развитие и причудливи завои. От именно една такава мълва често пъти нормално мислещия и разсъдлив човек се стряска доста. Защото той се озовава на кръстопът – между официалното познание и онова, което е чул на опашката в евтиния и промоционален нов супермаркет у нас. Разсъждавайки предполагаш, че имаш право на избор. Но дано изборът не се окаже много ограничен.
До скоро!
Бойко Дражев
Read More
Често слушам и гледам как някои хора по разни медии а и мои приятели говорят, че като бездействаме си почиваме. Аз съм на коренно противоположното мнение. Не е правилно, когато успеете да намерите поне малко време за самия себе си, да го пропилявате в бездействие. Всички ще кажете, че не така. Не искам да кажа, че като се излежаваме пред телевизора има нещо лошо. Но все пак тук е много важно да се оттърсим от умората и така навлезлата нова дума в нашия български речник стрес. Аз лично мисля, че поне за мен най- добрата релаксация или терапия за отдъхваща и пълноценна почивка е освобождаването на енергията, чрез занимание, което поглъща цялото ни внимание. Редно е този род занимания да са много и съвсем различни от ежедневната ни работа. За себе си лично аз открих, че на моменти съм най- потиснат през зимния период на годината. Незнам може би, защото именно някои лекари твърдят, че в този сезон потиснатоста се дължи на настинките и вирусите. За да си почивам, започнах да карам ски, защото го позволява именно този сезон. Да извлека максимална полза от студа и снега, който е на вън реших да се науча и да практикувам именно това си занимание. Поне засега за моя изненада това се оказа най-доброто решение. Сигурно поради причината, че изисква от мен най-голямата и пълна концентрация, а и не последно място изтощително. Интересно е, че след няколко неуспешни опити и часове прекарани на пистата се чувствах по-отпочинал, отколкото след седмица на плажа.
Грубият е не само в обноските си, те му служат и за определена цел си мисля аз Бойко Дражев. Мисля, че можем да го преместим и към първата буква от азбуката – амбициозният. Започвам със всичко това, защото наскоро прочетох отново великото и актуално за днешното ни време сатиритичния фейлетон на големият щастливец Алеко Констатинов – „Бай Ганьо“. Та прочитайки го се замислих, че ние в днешно време си имаме Бай Ганьо. Но ако грубостта е форма на обноска, жестокостта е вид нрав. И затова двете означения във френския речник са различни. Защото според него грубият даже може да бъде добър. Чудно нали ? Да прикрива зад грубостта своята доброта, която поради поста си примерно или обстоятелствата не иска да покаже. И тука е напълно разбираемо това за мен, но жестокият няма прегради. Бай Ганьо е и груб и амбициозен, но не и жесток. Жестокият също има своя цел преди всичко. Но той се наслаждава на своята жестокост, докато грубият просто не е възпитан или така го е формирала съдбата, живота. И все пак за мен личнообединяващ тип е грубият. Мисли на Бойко Дражев са, че грубият е брат – близнак на амбициозният, не на честолюбивия. Грубият човек винаги иска и преследва нещо, а амбициозният може да го прикрива или „изработва” умело. Докато грубият върви през всичко като танк по време на промените както извествената фраза – „Нека танковете да дойдат”.
Ние вече трябва да се научим да откриваме в ежедневните си мигове чудотворната сила, защото тия моменти упражняват голямо въздействие върху нашия път към светлите дни на живота ни. Ако примерно се взрем с открита душа в тия прекрасни мигове и чудеса, в нас могат да настъпят най-съществени промени. И ако заострим вниманието си, скоро ще забележим, че именно тези мигове се повтарят винаги през точно определени интервали от време. Помислете и се убедете, че е така. Ще забележим също и това, че тези интервали стават толкова по-къси, колкото по-високо ги ценим. Това ни дава съприкосновението между тия два свята- света на негативното и света на чудесата ни. Стремейки се мнозина от нас да търсят и да съзрят не този свят от тъмния тунел на живота ни, а именно другия светлинни тунел. И все пак май не можем да го открием в това непрекъснато търсене. В такива мигове всеки може да преживее свидетелството от този свят, макар и никога да не се е стремял да го получи. Някои обаче смятат, че подобно преживяване не от особено значение за тях, тъй като според тяхната психика и представа тази светлина и нейния свят трябвало да им се разкрие в целия си ослепителен блясък, за да може да го признаят. Те очакват светът да засвидетелства за себе си, така да се каже според техните представи и образни предписания. Мисля си, че именно развихреното им въображение не им позволява да се вслушат в леките трепети на тяхното сърце, които единствени могат да бъдат свидетели на това което те отричат и не вярват.
Във времето на промяната се случиха доста неща, а и много неща не станаха, които целият народ интуитивно очаквахме. Сега се замислям и все още незнам дали преди или сега сме били наивни. Животът в Източна Европа вървеше така, че не можеше да ни отбегне. Въпросът за Бойко Дражев бе само кога и как. И все пак не сме ли и сега наивни. Когато бях студент Бойко Дражев, вярвах силно в тази все още не настъпила наша българска Демокрация. Сегашната, честно да си призная не ми харесва. За мен тя не е множество от хора в една група без облик и достойнство т.е. без физиономии. Не мисля, че можеш да се „пребоядисваш” както ти хрумне в зависимост от това на къде духа вятъра и промяна на политиката. Редно е да се предполага, че тази жадувана Демокрация е да повярваш и да послушаш мнозинството какво ти казва. Но трябва да се има в предвид и друго много важно нещо, че не и всичко което казва то е истина, дори тогава, когато бъде обработена компютърно след някой скорошни избори. Искам да кажа все пак какъв е наивният ? Най-лесно е да се противопостави на лукавия, а може би и на мълчаливия. Защо все си мисля, че понякога ние хората смесваме двата типа. Наивните обикновено вярват. Години наред ние бяхме без вяра – дори и аз Бойко Дражев. Сега като се заговори за кой, къде, кога и защо е бил вербуван в църковните среди се замислям , че едно време се опитаха да заменят Христос с Ленин и Тодор Живков. За голямо щастие не успешно. Въпреки това ние имаме нужда от вяра, от иконостас.
Преди доста векове Исус Христос употребява думите – „добро и зло“ и влага в тях доста различно съдържание. Главното предназначение на всеки човек, който се ражда на земята е да бъде добър. Това е и най-висшия нравствен закон, който е залегнал във вечната книга на живота – Библията. Аз си мисля, че ако ни е възможно и доколкото зависи от нас, ние трябва да бъдем в мир с всички човеци. Знам, че ще кажете че е трудно постижимо в това вълче време, но все пак защо да не бъдем ? Как можем да постигнем това по най- лесния начин се питам аз Бойко Дражев? Например – нека любовта да не бъде лицемерна, да се отвращаваме от злото, винаги да се прилепваме към доброто. Не е редно да въздаваме никому зло за зло или както се казва „око за око“. Редно е да залагаме на това що е пред всички нас човеците. Трябва да не се поддаваме и да надвиваме злото, си мисля аз Бойко Дражев. Но да го надвиваме само и единствено с добро, с нищо друго. Защото в Библията е казано „които иска да види добри дни и обича живота е редно да си държи езикът си от злото и устата си от говорене на излишни и коварни думи. Да не се отклоняваме от пътя на добро и винаги бягаме от злото. Да правим и търсим мир стремейки се само и единствено към него“. Писах това изложение с цел да Ви покажа, че ние се нуждаем от възстановяване на принципите на възпитанието и морално – етичните норми. Нека се даде възможност на всяко поколение да се обогатява в духовния си живот.
Следейки по една от телевизиите доста пропагандирана и успешна кампания е „Да почистим България”. Освен тази тяхна инициатива доста успешна в областта на рекламата кампания трябва да бъде и именно тази тема за вторичните суровини, за тяхното съхраняване, предаване и оползотворяване. Прочитайки и наблюдавайки доста мнения и становища по въпроса, Бойко Дражев прави следния извод – между диаметрално противоположните възгледи на песимизъм и възторжен оптимизъм стигам до твърдо убеждение, че все още не сме на ясно какво национално богатство са именно вторичните суровини. Доста красноречив и показателен е примера за миньор, който знае колко дълъг и тежък е пътят на рудата от земните недра до готовото изделие. Той знае, че за един тон метал е необходимо да се изкопаят, превозват и преработят поне 3.5 тона желязна руда, а от 1 тон метални отпадъци се получават 900-950 кг. метал. Но ние знаем ли ? Това е въпроса, който си задавам често и би трябвало не само аз. Дали Бойко Дражев и другите многобройни работещи в каквато и да е била администрация в големи и малки предприятия се замисляме, когато пишем, драскаме, късаме и унищожаваме хартията, без която е немислима нашата дейност ? Вероятно не се замисляме, че един тон хартиени суровини замества 3.54 куб.м. дървесина и икономисва 810 киловатчаса електроенергия, или пък 0.8 тона целулоза, 200 кубически метра вода, ценен човешки труд. И най- важното – зеленото злато на нашата мила родна България. Нахлуха спомени като бях ученик винаги в началото и по време на средата на учебната година от първи до осми клас са ни мотивирали да предаваме вторични суровини. Замислям се защо пък да не се върне тази златна и доста по забравена традиция във всяко едно училище.
Ако вярваме на медиите, насилието става не само все по-често срещано, но и все по- брутално.За мен Бойко Дражев това заключение не е много точно. Всички експерти и наблюдатели оценяват развитието по свой различен начин. Но това тяхно твърдение не подкрепено изобщо с емперични и методически статистики, които трябва да са обосновани задължително. Не подлежи на съмнение фактът, че има исторически периоди, в които насилието е било много по-широко разпространено и много често е имало фатален край в сравнение с наши дни. И за да не бъде Бойко Дражев голословен ще го подкрепя с един ясен факт – по времето на национал-социализма, са били унижавани и убивани хиляди ученици с увреждания или от еврейски произход. Това исках да уточня задължително. Безспорен е и факта, че мнозинството ученици не е агресивно. Момчетата участват в нанасяне на телесни повреди от три до пет пъти по-често, отколкото момичетата, както като насилници, така и като жертви. Особено често е физическото насилие във възрастта между две и четири и между тринадесет и петнадесет години, след което отново намалява. В крайна сметка въпросът, дали насилието в училище е нараснало не толкова важен, защото всяко насилие или насилствено действие, всяко страдание на жертвата е прекалено много. Децата, които са преживели насилие в училище, страдат от него през целия си живот. Дано за в бъдеще учителите и учениците наистина да спазват основното правило в училище да се чувстват свободни и сигурни, да не се страхуват от пренебрегване, посегателство и насилие. В днешно време това е доста трудно, но все пак е възможно нали ?