— Бойко Дражев – личен блог

Archive
July, 2015 Monthly archive

Какво според вас е изкуството?

cinema artКогато повечето хора чуят тази дума, си представят картина, скулптура или някаква друга пластика. Стереотипно мислим за изкуството като за някакви класически проявления на художественото творчество (изящно изкуство) и когато нещо по-съвременно се изпречи пред погледа ни – сме склонни да го критикуваме. Мнозина си признават, че не уважават изкуството достатъчно, тъй като не посещават галерии и изложби, не ходят на опера или на балет. В такива ситуации се питам… какво ли изобщо тези хора разбират от изкуство? Явно нищо, след като ми говорят в толкова… недоумяващи измерения (!?)

Да, операта, балета, създаването на картини и различни видове скулптури са изкуство, също както и музиката, театъра, танците, писателството, киното, красноречието.

Мнозина забравят, че всеки тип движения на тялото е изкуство – било то валс, салса, танго, брейк или уличен танц. Да, те са различни от ренесансовите целомъдрени танци, но просто са еволюирали в по-съвременен формат, за да отговарят на творческия порив на всяка класа, на всяко поколение. Реалите форматите, които гледаме представят най-доброто, подбраното от това изкуство, според социални критерии, но това не означава, че онова, което се лансира, задължително трябва да е по-вкуса на всекиго.

Същото се отнася за пеенето. Да, имаме чудесни класически песни, естрада, опера, оперета (съчетаващ няколко вида творчески порив), но и тук всеки тип е въпрос на различен източник на вдъхновение и е отговор на различени граждански течения, социални явления, носи послания чрез текстовете си.

Да владееш изкуството да говориш е най-големият плюс за съвременните ни политици и обществени фигури. Не всеки го може. Това е талант. Забележителен таланат – дикция, интонация, правилен изговор на словото. Нима не виждаме този тип изкуство всеки ден – наши и предимно чуждестранни оратори по радиото, телевизията.

Поезия, писателство, Колко често четете и какво четете? Не говоря за графоманията. Говоря за автори, които носят богато въображение и успяват да грабнат читателя в представения му свят. Изкуство е всяка книга – било то любовна, трилър, драма, социален реализъм, фантастика, фентъзи, приключенска – както искате така съчетавайте категории и жанрове – разбрахте ме.

Пластичното изкуство обхваща архитектура, дизайн, декоративно и приложно изкуство. То ни заобикаля.

Какво да кажем за фотографията, сценографията, цирковото и киноизкуството. Тях ги уважаваме най-много, нали. Всеки свободен час се залепяме за телевизора, екрана на компютъра или ходим на прожекция в Мола.

Приятели… хора… изкуството е навсякъде около нас. Това е най-общо казано всяка творческа изява на човека, продиктувана от впечатления, умения, знания, които са представени под някаква форма пред света. За да го ценим, първо трябва да го разпознаем като такова и да се опитаме да го разгледаме в контекста на времето си, на социалната действителност, на личните изживявания на създателя му, на посланието, което носи, на целта, с която е създадено – за развлечение или просто за да провокира размисъл.

Read More

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПрез юни проф. Овчаров обяви 2015-та година като най-мащабната от 16-годишните проучвания на археологически комплекс  Перперикон. Това стана малко след откриването на статуята на Аполон само на няколко метра от римския храм. 2015-та година като цяло ни изненада още и с нови открития и разкопки по крепостта Урвич  край София, започнаха нови разкопки и в центъра на Пловдив, както и много други проекти и открития, които бяха показани в медиите.

Всичко това кара обикновените хора като мен да се запитат аджеба къде и как и достатъчно добра ли е базата за съхранение на такива значими културно-исторически ценности. Тази година, по време на Нощта на музеите и галериите в София, посетих музея на Земята и хората. Не бях влизал там от години, та се наканих, очаквайки нещо да се е променило. За жалост – не! Нито витрините, нито осветлението, нито настилката, нито таваните. Всичко изглеждаше точно като в соца. Тъжно, че не се отпускат или липсват средства, за да се съхранят именно тези ценности. Не казвам, че навсякъде е така, но в повечето музейни институции положението е плачевно.

През 2011 година Светослав Кантарджиев, изпълнителен директор на издателство „Ню Медиа  Груп, където отпечатват вестници, популярни книги и детска литература, основа фондация с нестопанска цел „Мизия”. Още тогава бе обявена целта на фондацията, а именно да подпомага опазването на културните ценности, част от българското културно наследство. Беше обявено, че Светльо Кантарджиев има за цел създаването на музей за запазване, реставрация, консервация и експониране на значими ценности. Работи се активно по този проект.

Но се питам трябва ли държавата да се осланя само на частни, макара и благородни, инициативи като тази на Светльо Кантарджиев? Защото е ясно, че именно той, като човек с визия в тази насока, е осъзнал нуждата да се направи повече за културното ни наследство, тъй като моментната база не навсякъде е задоволителна.

Малцина, които се занимават в сектора, действително имат понятие какво точно е нужно, за да се съхрани историята. И това е свързано с повече от просто обявяване, че еди-къде си е открито еди-какво си. Всички ние, българите, сме наясно колко богата е историята и колко отдавана цивилизационно населени са били земите ни. Нужно е и чужденците да го разберат и когато дойдат тук да видят с очите си какво е спяло под краката ни, в очакване да бъде разкрито. Но това нещо да им бъде представено в европейска светлина. Иначе имиджът на България като комунистическа страна от третия свят ще си остане такъв за още няколко десетилетия напред.

Read More