Много хора си мислят, че когато отрият сродната си душа ще се почувстват завършени, това е едно твърдение, е което всеки от нас по един или друг начин не вярва. И, от една страна, в него има немалко истина: факт е, че намирането на подходящ партньор е важно за щастието, но не може да очакваме, че автоматично си осигуряваме онова приказно живели дълго и щастливо.
Обичайно женитбата е повод за радостни емоции. След това щастието се връща от към нивата си преди сватбата. Няма как големият екстаз и бурните емоции да продължават вечно, защото те са и доста натоварващи за нашия организъм, така че трансформирането на екстремните романтични емоции в привързаност постепенно води и до снижаване на чувството за върховно щастие, характерно за младоженците. Появяват се и проблемите и дразненията от битовизми – той си хвърли чорапите на пода.. и се промъква винаги съмнението, а дали се омъжих за правилния човек? Съвет: Първото, което е добре да направите , е да приемете, че донякъде неудовлетворението от същността на брака е нормално и не е повод за крайни емоции и решения. Освен това и от вас зависи да туширате и намалите разочарованията и дразненията в ежедневието си. Опитайте вместо да се ядосвате на хвърлените чорапи, да се сетите за някоя мила постъпка на половинката си. Добре е да се опитате да намерите начини да разнообразявате приятно съвместния си живот. 
Обичайно е да искаме повече от тях и мнозина са убедени, че именно в материалните придобивки е ключът към постигането на щастието. На практика обаче, доходите ни нямат чак толкова голямо влияние върху удоволствието от живота – дори и при значително увеличение на приходите, хората бързо свикват да се разпростират според чергата си и не стават много по-щастливи. С получаването на повече пари, започваме да си купуваме повече и по-скъпи неща и, ако се доверим на учените – година след увеличението вече усещаме едва около 30 % от първоначалното подобрение във финансов аспект и радостта от по-високи доходи.
При настъпило заболяване дори и само мисълта за това, че можем да прихванем хронична или тежка болест, ни ужасява и сме сигурни, че не бихме могли да сме щастливи, ако подобна диагноза е факт. Истината обаче е по-различна – защитните механизми на психиката ни почти винаги намират начин да ни помогнат да преодолее опасенията си и отново да бъдем щастливи. Множество изследвания са доказали, че именно появата на по-сериозна болест може да инициира процес на личностно израстване и да ни научи да се радваме на живота и да ценим това, което имаме. Съвет: Потокът от негативни мисли и чувства, които заливат човек при научаване на неприятна диагноза, имат своята жизненоважна функция. Гневът помага да се смекчи истината и да се мотивираме за борба със заболяването, а тъгата да осмислим ситуацията и да проявяваме разбиране. Факт е, че хората, които са преживели сериозни проблеми, успяват в последствие да са по-щастливи от тези, които не са се сблъсквали с толкова големи трудности в живота си. 
Двама титани на своето време. Единият гениален физик, а другият – гениален бизнесмен. И двамата имат своите поддръжници, но Хокинг като че ли има повече.
Направи ми впечатление едно изказване на физика по повод решението на сегашния американски президент да оттегли САЩ от Парижкото споразумение, а именно: “Действията на Тръмп могат да запратят Земята в бездната – да стане като Венера с температури от 250°С и дъждове от сярна киселина”.
Факт е, че Щатити е Китай са най-големите замърсители на въздуха в световен план. Никой не може да го отрече или опровергае. Затова именно те трябва да полагат най-много усилия в насока опазването на околната среда. За Китай например четох, че в момента строят град-гора, в който щяло да има хиляди растения и дървета, а енергията да е само слънчева и геотермална. Оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение означава най-малкото, че там такива неща няма да се случват. Не съм живял в Америка, не знам какви са условията и стандартът на пребиваване там, но ми се иска всички на този свят да бъдем поне една идея по-екологични.
Глобалното затопляне е факт и ако не вярвате в него, върнете се два дни назад. На места в България беше толкова топло, че не се дишаше. Температурите достигаха 40 и няколко градуса. Тези от нас, които седяха навън, се печаха на бавен огън. Това нищо ли не ви говори?
Искрено се надявам, че професор Хокинг греши. Но за да не се сбъдне прогнозата му, всички ние трябва мислим за природата и света, в който живеем. А американците да се вземат в ръце и ако държавата не им налага да са природосъобразни, сами да станат такива.
Галимация е да се разправяш със застрахователи, всеки българин ще се съгласи с мен. Взимат ти ежегодно парите и за Гражданска застраховка, и за Каско, а ако се наложи да ти изплащат обезщетение – не можеш да ги намериш. Добре, че има адвокати като Янко Янев малко да им взимат страха на застрахователите.
Сега ще ви разкажа какво се случи, та ако ви звуча малко нервно, да разберете защо.
Идва ми преди два дни приятел от София на гости. Знам, че си беше купил наскоро Мазда 6 – от най-новото поколение. Колата му е почти нова – на 4 години, ама и 60 хил. км няма навъртени. Много исках да я видя, да я огледам, да запаля двигателя и да си кажа мнението. Да, ама не! Звъни ми Димитър (така се казва въпросния приятел) и ми казва, че идва към Габрово с рейс и да съм го посрещнел на гарата. Веднага попитах защо така, ама Митко не пожела да ми каже по телефона. Като сме се видели, тогава…
Ситуацията се оказала следната.
Преди две седмици паркирал Митко Маздата на заден на един тротоар. Отивал да вземе приятелката си от дома на друга нейна приятелка. Уж гледал ту в лявото, ту в дясното огледало и изведнъж „ТУП“ – колата опряла в нещо. Оказало се дърво, което растяло на метър навътре в тротоара. Митко не си гледал в огледалото за задно виждане и му попаднало в мъртвата точка. Неприятна ситуация, така е. Бронята се пукнала, но Митко не се притеснил, защото колата му имала застраховка Каско. Да не ви казвам колко пари е платил за нея!
Отишъл още на следващия ден моя приятел при застрахователя си и показал за каква вреда ставало въпрос. Предния ден направил също снимки на дървото и как е станал инцидентът. Вкарали колата му в доверен сервиз на застрахователя, като станало ясно, че ще му сменят цялата броня. Отнело 10 дни. Когато Митко отишъл да си вземе колата обратно, му дали да подпише някакви документи, че всичко по ремонта е наред, още преди да си види автомобила. Той понеже си е лековерен по природа, се разписал. Когато най-накрая погледнал обаче, нещо не било наред – цвета на бронята леко се разминавал от оригиналния и самата броня нещо не пасвала правилно. Не знам как да го обясня по-точно, като не съм виждал и аз колата.
Приятелят ми се ядосал и решил, че ще прибегне до услугите на адвокат Янко Янев. Бил с богат опит точно в областта на застрахователното право и подобни казуси. Дано той успее да издейства справедливост за моя приятел. Бива ли стотици левове да плаща човек за едното Каско и като му потрябва, майсторите да си оставят ръцете по колата.
Аз затова карам по-стара кола, плащам си евтината Гражданска и при нужда от ремонт си познавам майсторите. Знам как работят и им имам вяра.
Знаете ли, че 23 април е международен Ден на книгата и авторското право?
Тази дата не е избрана случайно. Уилям Шекспир е роден на същата през 1564 г., като почива именно на 23 април само 52 години по-късно, през 1616 г. Мигел де Сервантес също умира през същия ден и година както съвременникът си Шекспир, само че на възраст от 68 г. Това е емблематично число за литературния свят.
За пръв път Денят на книгата се отбелязва в Каталуния, Испания, в чест на автора на Дон Кихот. През този ден по традиция мъжете подаряват рози на своите любими дами, които от своя страна връщат жеста с книга. По този начин засвидетелстват своето уважение и любов. И ако питате мен предизвикват усмивките си един на друг.
Красива традиция, наистина. Цветята и книгите са сред най-добрите подаръци, които да връчите на половинката си.
В днешен контекст Денят на книгата се чества от над 100 държави в света и по негов повод се организират множество дискусии, изложения и други събития, посветени на книгата. Правят се конференции или интервюта на тема електронни книги, четене, защита на авторски права и т.н.
Най-хубавият жест обаче, който вие можете да направите за някого днес, е да отидете до най-близката книжарница и да купите книга. Подарете я на свой близък или изберете нещо за вас самите. Четенето е прекрасен акт, който ни носи удоволствие и спокойствие.
Станете част от красивия празник!
Read MoreВъзнамерявам скоро да ходя на кино на филма Логан: Върколакът.
Определено ролята на Хю Джакмън като почти безсмъртния Х-мен ще остане сред най-емблематичните в репертоара му. Играе я блестащо и не случайно направиха толкова много филми по темата. През март месец обаче по кината ще започне излъчването на последния филм на актьора в тази роля. Върколакът вече изглежда по-изнемощял, по-сърдит от обикновено и ако съдя по белезите по гърба ми, явно губи някаква част от регенетативните си умения. Дали съм прав, ще си проличи скоро. А ролята на малкото момиче, което показват, все още ми убягва. Очевидно и тя е някакъв вид мутант, но какви са точно уменията й, не знам.
Харесвам този жанр филми и мисля да гледам Логан: Върколакът. Малко ми е носталгично и филмът изглежда, че ще е по-тъжен от другите, но ще си купя мястото в залата. А вие?
Read More
Честита 2017-та година!
Отправям най-искрените си пожелания към всички, които сте попадали или ще попаднете в бъдеще на моя блог. Бъдете живи, здрави, щастливи, успешни и сбъднете по-голяма част от мечтите си. Защото, ако ги сбъднете всички, няма да ви остане за какво да мечтаете. А човек винаги има нужда да е устремен към нещо и да преследва желанията си.
Правете това, което обичате. Радвайте са на това, което имате. И бъдете причина за усмивките на мнозина.
Когато бях в университета и изучавах социална психология, имах една доста разбрана преподавателка. Тя ни говореше за толерантността между различни етничeски групи, расовата дискриминация и прочие. В едни упражнения помня, че правехме тест. Малко ми е мъгла, но знам със сигурност, че той трябваше да ни покаже доколко всъщност сме такива, за каквито се смятаме.
В приемния тест бяха заложени следните въпроси – (по спомен) бихте ли се ръкували с човек от друга раса/ етнически произход; бихте ли го прегърнали; бихте ли го поканили в дома си и така нататък. Всичките ми отговори бяха положителни, освен последния – бихте ли се оженили/омъжили, бихте ли имали интимен контакт с него/нея. Тогава отговорих НЕ, защото нито цветнокожите ме привличат физически, нито азиатците, нито бих пожелал жена от малцинството. Оказа се, че последният въпрос бил показателен. Но все пак резулататът ми беше, че съм толерантен донякъде и бих помогнал на човек в нужда… До някъде.
До вчера си мислех така. Дори когато назря въпросът с бежанците, или по-точно мигрантите, аз си мислех с доза състрадателност и милосърдие, че е много добре да се помогне на хора в беда, които бягат от войната.
Днес вече не мисля така! Смятам, че когато подадеш на някого ръка, той трябва да ти е благодарен за това, което правиш за него, а не да съсипва това, което му предлагаш, да идва и руши и да се опитва да налага собствените си различия в страната, която гостоприемно го е приела.
Съжалявам те човеко от Сирия, Ирак или откъдето и да идваш. Съжалявам те, но цялата ми състрадателност се изчерпва дотам. Различията между нас са твърде големи. Ако сте дошли в Европа, ще трябва да се научите да живеете като европейци, да следвате нашия тип поведение и да приемате нашия начин на живот, защото ако ние дойдем при вас, вие ще изисквате от нас ние да се съобразяваме с вашите порядки. Нахалството, с което изразявате всичките си претенции, минава всякаква граница и нагнетява обществото срещу вас. Това няма нищо общо с политика, икономика или социално мислене. Моля, върнете се обратно или си намерете други държави, с близки до вашата религия и мислене, където да живеете.
Read More
Recent Comments