— Бойко Дражев – личен блог

Archive
August, 2015 Monthly archive

Вчера пазарувах в Билла и пред мен на касата стоеше възрастна жена, която едвам броеше стотинките за хляб и кисело мляко. Стана ми тъжно и неловко, защото в моята пазарска чанта имаше млечни продукти и меса, ядки и напитки. А когато съм в София пълня още повече чантата с разни глезотии. Не винаги е било така, но сега смея да твърдя, че съм закрепил положението с малко по-висока заплата. Бачкането обаче е много, признавам.

Та плати жената и тръгна. На мен ми се стегна гърлото и ме обзе желание да й купя нещо. Да, обаче няма как да правиш хранителни подаръци на непознати хора, това е ясно. Малко по-късно я засекох в магазин за бонбони, където за моя изненда тя купуваше вафли и шоколад, при това доста. Наредих се пак зад нея и така се случи, че се наложи да й помогна с торбите. Тънките й ръце трепереха. Тя ми благодари и както всеки възрастен човек не пропусна възможността да ми се похвали, че ще идват внуците й и им е взела сладко. Не знам защо отвърнах, че трябва и за себе си да вземе нещо. Разбира се, доста несъобразително, предвид колко малка е пенсията на повечето възрастни хора. Тя обаче хич не се смути. Отвърна ми, че на тази възраст вече няма апетит за нищо. Пък и трудно вече дъвче всякакви меса. На стомахът й най-добре понасял мек хляб, млека, бисквити, ориз и картофи. Старост – нерадост, рече на довиждане.

ShoppingНе знам дали ми стана по-добре, като разбрах, че жената не от бедност, а от лични предпочитания пазарува така. Огледах за пореден път моите покупки и си представих как след време сигурно и аз ще се лиша от някои неща. Тогава се запитах – какво показва нашата пазарска чанта действително? Дали пълнотата или празнотата й е признак на излишество или липса, или пък показва толкова много други неща – като възраст, здраве, лични предпочитания.

Погледнах пак моята и отново се смутих. Моята по-скоро показваше безразборно и нездравословно хранене, защото освен месата и сиренето, бях взел бира, чипс, кола. Като добавим и шоколада – чудесна я бях свършил. А може би трябваше да заложа на повече плодове и на малко по-щадящи стомаха храни.

Read More

Тази години месец октомври ни очакват избори за кметове. И макар да е още рано, усещам как след седмица-две ще започнат доста сочни и благодатни за градовете ни предизборни кампании. Ще се засуетят управници за трескаво озеленяване /през есента!!!/, ще се предприемат много довършителни мерки по различни проекти… изобщо – ще кипи работа, за да може сегашните да се докажат и делата им да бъдат пресни-пресни в главиците на избирателите.

Но доколко работи тази тактика “в последния момент”? За мнозина може и да е ефикасно средство, за да се вземе нужното решение. Все пак скорошните последни дейности ще са първи причини за съответното гласоподаване. Ако сте малко по-интелигентни обаче, веднага ще ви замига онази калпава лампа в главата и ще ви каже, че тоя филм го гледате на всеки 4-5 години. Якото е, че ако все пак решите да гласувате, ще можете и в двата случая да аргументирате избора си.

АКО е много важна дума. Чувам, че много мои колеги и приятели ще оставят правото си на глас да реанимира още малко след последните избори, когато така се напрегна, че едва успя да го съживи съвестта.

Аз знам, че ще ида, защото нашият град си е малък и горе-долу се вижда кой колко прави и струва. За по-големите населени места – не знам пред каква дилема ще са избирателите. Обаче едно си е истина неотречима – предизборното време е сладко. И полезно. В повечето отношения.

Read More

Не съм предполагал, че като запиша за изкуство, има-няма две седмици след това ще пиша отново за култура.

anciant theatre plovdivБез да влизам в подробности ще кажа, че бях провокиран за текста си от скорошната новина, как пловдивски бизнесмен  празнувал рождения си ден и рождения ден на фирмата си (каквото и да е събитие) на Античния театър в Пловдив и имало музика до зори (до към 3 часа сутринта). Мнозина близко живеещи са подали оплаквания, че не могат да спят, двойно повече критикували самата постъпка – а именно – да се предостави археологически и културен обект за частно събитие, с шум, фейерверки, светлини и каквото е имало там.

Редно ли е, или не? Този въпрос като че ли се оказва доста дискутиран в последните два-три дни. Всеки взима отношение по него и изразява мнение. Не може и без моето.

Живея в сравнително малък град – в Габрово. Наблизо е етно комплекс Етъра. Гордеем се тук с още доста чудни местенца, но като цяло градчето ни не е нещо кой знае какво. Китно, малко, обичаме си го и без да имаме тепета или огромни храм-паметници. И въпреки това от една страна не смятам, че културните ни обекти са подходящи за големи празненства, тъй като може би има (не знам) риск да се нанесе щета върху историческия паметник. Пък и частните прояви на публично място определено пречат на живущите наоколо, тъй като никой не иска да търпи чуждата суматоха.

От друга страна обаче, ако аз съм достатъчно богат и искам да направя особено впечатление, сигурно бих могъл да наема някое такова местенце и да си спретна чудесен празник. Все пак след като за сватби е разрешено, които са също частни мероприятия, защо да не е разрешено и за рождени дни и други подобни партита. Може би ще се стигне до злоупотреби, но не смятам, че има такава опасност, тъй като не всеки би могъл да си го позволи, нали, а и не на всеки този тип празненство му е по вкуса. Смятам, че идеята е много ВИП, смятам, че ако мероприятието протича културно, не би трябвало да има някакъв проблем.

ШУМЪТ. Един широко скроен човек спокойно би изтърпял веднъж или два пъти в годината парти до късно вечерта. Друг е въпросът обаче дали е редно на обществено място да не се съобразяваме с живущите наблизо. Би трябвало шумът да прекъсне до към полунощ и гостите да се пренасочват към клубове и други места, където да продължат с пиенетео и забавлението. От друга страна Античният театър е място, където редовно се случват концерти, опери. Обектът дава сцена на ред събития, които продължават дори до малко по късно.

Разсъждавайки така просто се питам… кое наистина е подразнило хората – шумът ли наистина, или фактът, че там се е провело частно парти – при това рожден ден, защото за сватби оплаквания не съм чул или прочел. Бих казал второто. Много хора се дразнят на богаташите и взимат подобна проява за показност, надутост и арогантност. А в България тези черти се свързват с всеки заможен човек, който най-често е обвиняван в мошеничество и измами. Такава ни е народопсихологията. Такъв ни е така наречения български манталитет.

Ако бяхме в чужбина – нямаше да има такова отношение. Но ако бяхме там,  нещата нямаше да се случват и по този начин.

Read More