Проблем на цялата нация! Започва от селата и бавно и сигурно протяга пипала и към градовете. Преди тръгнех ли с колата по местните села ще намеря седнали на пътя хора, продаващи мед, горски плодове, кисело мляко, сладка и ядки. Сега все по-рядко виждам такива крайпътни оазиси. наместо тях ме посрещат стари и порутени къщи с изоставени дворове.
Ще ви дам и малко фактология. В Област Габрово има около 300 села с причудливи имена като “Прахали”, “Торбалъжи”, “Чакалите”, “Шарани”, “Буря”, “Ливнидол”, “Беломъжите”, “Дурча”, “Гайкините” и така.. Много си ги харесваме и си се гордеем с тях. Обаче напоследък от тях остават все по-малко хора. В най-българското село “Българи” примерно през 1934 година са живели 166 човек, през 2011 – само 6. Сега не знам дали го има. Повечето села с неговата участ или са заличени, или са присъединени към други села.
Гледката не е никак приятна, но се случва, тъй като поминъкът на хората си е отишъл още когато земята им е била насилствено отнета през комунизма и младите волю-неволю тръгнали по големите градове. Но какви големи градове? Гледам днес, че и повечето млади хора в Габрово отидат ли да учат във Варна, Плевен или София не се връщат. Защо? Защото и тук няма вече много работа, освен в държавните учреждения – административни сгради, детски градини и училища. Малко са вече частните фирми, които осигуряват места по автосервизи, бензиностанции или близки предприятия като “Видима” до Севлиево. Добре, че в Ловеч отвориха заводът на GreatWall, че да останат малко техници по нашия край, благодарение на Техническия ни университет.
Ако скоро не се направи нещо, с което хората да се върнат пак към земята си или да се насърчи местното производство предвиждам сиво бъдеще за малки градове като нашия, защото обезлюдяването ще продължи.