Самостоятелността се изгражда в първите години от развитието на човек. Ако свикнете детето си да се разпореждате вместо него, ще го направите зависимо от вас. Докато порасне това може да ви се струва като добра идея. Много родители са крайно привързани към децата. Осъществяването на контрол върху тях им доставя удоволствие. Но в един момент това ще ви изиграе много лоша шега. Пък и не е здравословно за самото вече пораснало момиче или момче.
Не рядка гледка са майките, които привързват към себе си. За едно момиче зависимостта от майката донякъде е разбираема, тъй като жените са по-състрадателни, обичливи и милеят цял живот за родителите си. Мъжете са по-напористи и бързо стават самостоятелни. Тъкмо за това е скандално да видиш над 25-годишен мъж, който още е зависим от семейството си. Да си близък и да се грижиш за родителите си е едно, но да живееш с тях на тази възраст и да слушаш мама е съвсем различно. Не те прави нито по-отговорен, нито по-разсъдлив. Дори не си добра партия за жените. Смешно е и неизбежно ставаш старомоден, тъй като родителите ти са представители на едно съвсем различно поколение.
За всеки човек бързото адаптиране е от полза. За доброто самочувствие и високата самооценка е необходима мисълта, че може да се справи с всичко. Аз лично съм крайно независим. До толкова, че не желая който и да е да ми казва каквото и да е. От малък работя и разпределям бюджета си сам. Мога да готвя и не се справям зле с чистенето и прането. Това прави и добро впечатление на приятелите ми и на половинката ми. А за мен усещането за свобода е най-важното.
