Следейки по една от телевизиите доста пропагандирана и успешна кампания е „Да почистим България”. Освен тази тяхна инициатива доста успешна в областта на рекламата кампания трябва да бъде и именно тази тема за вторичните суровини, за тяхното съхраняване, предаване и оползотворяване. Прочитайки и наблюдавайки доста мнения и становища по въпроса, Бойко Дражев прави следния извод – между диаметрално противоположните възгледи на песимизъм и възторжен оптимизъм стигам до твърдо убеждение, че все още не сме на ясно какво национално богатство са именно вторичните суровини. Доста красноречив и показателен е примера за миньор, който знае колко дълъг и тежък е пътят на рудата от земните недра до готовото изделие. Той знае, че за един тон метал е необходимо да се изкопаят, превозват и преработят поне 3.5 тона желязна руда, а от 1 тон метални отпадъци се получават 900-950 кг. метал. Но ние знаем ли ? Това е въпроса, който си задавам често и би трябвало не само аз. Дали Бойко Дражев и другите многобройни работещи в каквато и да е била администрация в големи и малки предприятия се замисляме, когато пишем, драскаме, късаме и унищожаваме хартията, без която е немислима нашата дейност ? Вероятно не се замисляме, че един тон хартиени суровини замества 3.54 куб.м. дървесина и икономисва 810 киловатчаса електроенергия, или пък 0.8 тона целулоза, 200 кубически метра вода, ценен човешки труд. И най- важното – зеленото злато на нашата мила родна България. Нахлуха спомени като бях ученик винаги в началото и по време на средата на учебната година от първи до осми клас са ни мотивирали да предаваме вторични суровини. Замислям се защо пък да не се върне тази златна и доста по забравена традиция във всяко едно училище.
