Грубият е не само в обноските си, те му служат и за определена цел си мисля аз Бойко Дражев. Мисля, че можем да го преместим и към първата буква от азбуката – амбициозният. Започвам със всичко това, защото наскоро прочетох отново великото и актуално за днешното ни време сатиритичния фейлетон на големият щастливец Алеко Констатинов – „Бай Ганьо“. Та прочитайки го се замислих, че ние в днешно време си имаме Бай Ганьо. Но ако грубостта е форма на обноска, жестокостта е вид нрав. И затова двете означения във френския речник са различни. Защото според него грубият даже може да бъде добър. Чудно нали ? Да прикрива зад грубостта своята доброта, която поради поста си примерно или обстоятелствата не иска да покаже. И тука е напълно разбираемо това за мен, но жестокият няма прегради. Бай Ганьо е и груб и амбициозен, но не и жесток. Жестокият също има своя цел преди всичко. Но той се наслаждава на своята жестокост, докато грубият просто не е възпитан или така го е формирала съдбата, живота. И все пак за мен личнообединяващ тип е грубият. Мисли на Бойко Дражев са, че грубият е брат – близнак на амбициозният, не на честолюбивия. Грубият човек винаги иска и преследва нещо, а амбициозният може да го прикрива или „изработва” умело. Докато грубият върви през всичко като танк по време на промените както извествената фраза – „Нека танковете да дойдат”.
