Скролвам Instagram в 7:30 сутринта. Перфектни тела, перфектни закуски, перфектни усмивки. Всички са на почивка в Малдивите. И то точно същата жена, която вчера видях в автобуса, на път за работа. Познат модел. Гледам го от години. Днес обаче ме дразни. Не е, че хората искат да изглеждат добре. Проблемът е, че това, което виждаме, е толкова далеч от реалността. Инфлуенсърите продават илюзия. Ние я купуваме на парче.
Преди две години започнах да гледам рекламите в социалните мрежи по-внимателно. Не просто като потребител. А като човек, който се опитва да разбере как работят. И забелязах нещо. Почти всички реклами създават желание за неща, които не ни трябват. И не само това. Те ни карат да се чувстваме непълноценни, ако не притежаваме продукта или не живеем този живот. Например, една моя приятелка, фитнес инструктор, постоянно качва снимки от скъпи дестинации и тренировки в луксозни зали. Хиляди харесвания, коментари. А аз знам, че живее в малък апартамент и се бори с парите. Разминаването е очевидно. Но е типично.
Това не е просто повърхностен проблем. Това е социален феномен. Влияе върху начина, по който се възприемаме и оценяваме. Социалните мрежи създават култ към консумацията и показността. Постоянен поток от информация ни казва какво да купуваме, как да изглеждаме, как да живеем. И това ни прави нещастни. Не защото не можем да си позволим тези неща. А защото осъзнаваме, че те не носят истинско удовлетворение.
Имах клиент, който ми сподели, че е затънал в дългове. Опитвал се да поддържа стандарта на живот, който вижда в Instagram. Скъпи дрехи, коли, аксесоари. За да впечатли другите. А това само го е направило по-нещастен и несигурен. Беше толкова погълнат от виртуалния свят, че беше загубил връзка с реалния си живот. По време на консултациите го посъветвах да спре да следва акаунти, които предизвикват завист и неудовлетвореност. Резултатът беше забележителен. Започна да се фокусира върху нещата, които наистина имат значение за него — семейството, приятелите, хобитата му.
Разбира се, не всички инфлуенсъри са фалшиви. Има и автентични. Хора, които споделят реалния си живот. Но те са малцинство. Повечето са просто маркетингови инструменти. Използват ги компаниите, за да ни продадат нещо. Затова, след като излязох от Instagram днес, деактивирах акаунта си. Не, не съм станал отшелник. Просто реших, че е време да се върна към реалността. Да се фокусирам върху собствения си живот, а не върху живота на другите. И признавам — чувствам се по-добре.
