Толкова сме се ограничили в това да гледаме американски филми, че в периферията ни остава цялото европейско и азиатско кино, което може да се отчете като голяма грешка.
Не знайно защо болшинството хора стереотипно свързват източното кино с руските филми за сибирски снегове, китайки и японски изпълнения. Също така мислят за европейското като за изпаднала, неразбираема, особенa като манталитет продукция, и най-вече, че филмите им са драми, което изобщо не е истина. Южноамериканското кино свързват с теленовелите, които преди време бяха доста популярни у нас и които заменихме с турските сериали. А за африканските – южноафрикански, алжирски или марокански – почти нищо не се знае.
Всъщност европейското кино е много по-близко до нас, отколкото си мислите. По хумор, по облекла на героите и тяхното домашно обзавеждане, ако щете. Дестинациите са ни познати, случките, проблемите, кризите. Да не говорим, че липсва онзи американски патриотизъм и реч-за-мотивация моментът, което лично аз смятам за най-големия плюс. Страхотни са френските „Такси“, за дамите препоръчвам „Красавицата и звярът“ от 2014-та година, а за семейни „Астерикс и Обелиск“ (всички части), „Бащи трепачи“ и филмът за Амели Полен. Скандинавските са интересни и също представят митология. По известни са „Викинги“ и „Рагнарог“. Много гледани са немските романтични филми по романите на Розамунде Пилхер. Азиатското кино съвсем не се изчерпва до нинджи и сибирски дървари. Руснаците са едни от най-добрите във фентъзитата като „Целувката на дявола“, „Дневна стража“, „Нощна стража“ и други. Корейските филми напоследък също много дръпнаха. Цели интернет фен групи следят типичните тийн сериали, които, за разлика от американските, имат начало и край, и, за разлика от латинките, са най-много 20-тина серии. Чиста работа. Индийските от своя страна са много екзотични. Има както затрогващи драми като „Понякога радост, понякога тъга“, така и екшъни като „Дуум“ с Ритик Рошан.
Африканските са с привкус на някаква екзотична подправка и аз не знам каква. Просто като гледам африканско кино ми се дояжда нещо. Е, аз съм попадал само на развлекателни филми и съвсем не съм запознат с драмите им и честно казано не бих желал, тъй като съм чувал, че са доста по-тежки от индийските.
Препоръчвам на всички кино любители да направите един такъв културен обмен посредством киното. Пък можете да останете приятно изненадани.
