Идва обичта. И писатели, и музиканти, и художници, и психолози, изобщо творци, експерти и специалисти в областта са разсъждавали, писали, рисували и пр. по темата за любовта.
Аз не съм прагматик. Напротив, безкраен романтик съм и затова искрено вярвам в любовта, онази, която обръща стомаха дори след 10 години съвместен живот. Само че опитът ми показва, че такава няма, защото след любовта идва обичта. Тя също е красива, но вместо танго предпочиташ да тацуваш някой евъргрийн, прегърнал него/ нея и гледайки очите, които са твоя упора от десетилетие.
В крайна степен, защо хората бягат от обичта? Тя е еволюирала любов между двама души, които са преминали през лишения, проблеми, различия, но все пак са успели да съхранят близостта си. Защо им е нужно да изневеряват, защото чувствата ги нямало вече? Ако ги е имало, те би следвало поне уважение към другия да са оставили, а то не позволява такова предателство. Да, изневярата за мен е висша форма на предателство.
А обичта – висша форма на любов.