През юни проф. Овчаров обяви 2015-та година като най-мащабната от 16-годишните проучвания на археологически комплекс Перперикон. Това стана малко след откриването на статуята на Аполон само на няколко метра от римския храм. 2015-та година като цяло ни изненада още и с нови открития и разкопки по крепостта Урвич край София, започнаха нови разкопки и в центъра на Пловдив, както и много други проекти и открития, които бяха показани в медиите.
Всичко това кара обикновените хора като мен да се запитат аджеба къде и как и достатъчно добра ли е базата за съхранение на такива значими културно-исторически ценности. Тази година, по време на Нощта на музеите и галериите в София, посетих музея на Земята и хората. Не бях влизал там от години, та се наканих, очаквайки нещо да се е променило. За жалост – не! Нито витрините, нито осветлението, нито настилката, нито таваните. Всичко изглеждаше точно като в соца. Тъжно, че не се отпускат или липсват средства, за да се съхранят именно тези ценности. Не казвам, че навсякъде е така, но в повечето музейни институции положението е плачевно.
През 2011 година Светослав Кантарджиев, изпълнителен директор на издателство „Ню Медиа Груп, където отпечатват вестници, популярни книги и детска литература, основа фондация с нестопанска цел „Мизия”. Още тогава бе обявена целта на фондацията, а именно да подпомага опазването на културните ценности, част от българското културно наследство. Беше обявено, че Светльо Кантарджиев има за цел създаването на музей за запазване, реставрация, консервация и експониране на значими ценности. Работи се активно по този проект.
Но се питам трябва ли държавата да се осланя само на частни, макара и благородни, инициативи като тази на Светльо Кантарджиев? Защото е ясно, че именно той, като човек с визия в тази насока, е осъзнал нуждата да се направи повече за културното ни наследство, тъй като моментната база не навсякъде е задоволителна.
Малцина, които се занимават в сектора, действително имат понятие какво точно е нужно, за да се съхрани историята. И това е свързано с повече от просто обявяване, че еди-къде си е открито еди-какво си. Всички ние, българите, сме наясно колко богата е историята и колко отдавана цивилизационно населени са били земите ни. Нужно е и чужденците да го разберат и когато дойдат тук да видят с очите си какво е спяло под краката ни, в очакване да бъде разкрито. Но това нещо да им бъде представено в европейска светлина. Иначе имиджът на България като комунистическа страна от третия свят ще си остане такъв за още няколко десетилетия напред.
