Става ли ви жал, когато видите бездомник по улиците на вашия град? На мен определено да. Не се вълнувам толкова от просяците, защото не веднъж съм ставал свидетел как крият събраните пари, използват недъзите си, за да предизвикват съжаление, както и много други измами в тази насока. Забелязал съм, че хората, които наистина имат нужда от подаяние, са горди и никога не ще ти поискат нещо по този начин. По скоро ще пожелаят да ти дадат в замяна. Така например при мое пътуване в Пловдив видях стар цигулар на центъра. Човекът бе добре облечен, но пръстите му зъзнеха докато опъваше лъка и нацелваше струните. Оставих лев, а той настоя да ми даде бонбонче. Беше от онези малките, цветните, които изсмукваш за 2 минути. Отказах, но човекът настоятелно ми го бутна в дланта и ми благодари. Приятели ми казаха, че всички знаят стария цигулар. Увериха ме, че не би просил, ако имаше малко по-висока пенсия или роднини, които да му помагат.
Ние в Габрово също имаме такъв несретник, но за зла участ бездомник. Страдалецът спи на пейка в парка. Под главата си слага пазарска чанта, завива се със стари одеяла, под които полага вестници, за да запази хартията малкото топлинка. Случвало се е да му помагам, както знам, че правят и други хора. Но въпросът ми е защо общината остава безучастна? Градът ни е малък и всикчо се знае. Има приют и чудно защо все още старецът не е настанен. Надявам се медиите да окажат малко натиск със статията, която последно време публикуваха за него и скоро да има местенце, където да се стопли.
Зимата е вече тук, празниците наближават. Нека бъдем по-добри към хората в неравностойни социално положение. Нека отворим сърцата си и бъдем по-жалостиви. Ще се изненадате колко удовлетворени от себе си ще бъдете щом сторите някому добро.