Обичам да прекарвам почивните си дни в приятна компания. Тази седмица се срещнах с мои много близки приятели и си изкарахме чудесно. Когато човек прекара добре уикендите, сякаш в понеделник му е една идея по-приятно да отиде на работното си място.
Срещата с приятелите ми ме зареди с много положителни емоции. Отадвна не се бях забавлявал толкова много. Има едно нещо обаче, което не ни убегна. Обикаляме по парковете и улиците, виждаме много весели хора и един от приятелите ми отбеляза, че почти всеки миувач е облечен с маркови дрехи. И след като ни обърна внимание на това, ние също се загледахме и наистина това беше факт. Явно на хората много им се иска да поддържат някакъв висок стандарт, но все пак сме в България. Седнахме в едно доста нашумяло заведение и продъллжихме с изследователската дейност, почти всеки беше с марково облекло, но на масата си имаше питиета от доста нсък клас. Явно е , че всъщност не можем да покриеме високите стандарти, но защо трябва да парадираме с нещо, което нямаме? Верно е че по дрехите посрещат, но все пак по акъла изпращат. Трябва ли да сме с марково облекло за да впечатлим хората и защо изобщо ни е нужно да ги впечатляваме? В Гърция, Италия, Германия, не съм виждал да обикалят хора, имам предвид обикновените, не някои тузари, които да се стремят да си покажат марковите дрехи. А в същото време по заведенията да не можеш да си позволиш повече от салатка с чашка алкохол с незнаен произход. Никога не съм се стремял на дрехата ми да има етикет на някоя нашумяла марка или анцунгът ми да е марков, та аз ходя да тренирам с него, да се потя в него, не е нужно да струва 200 лв. А и дрехата не ме прави супергерой , тя е просто една завеса, зад която пак сме си ние, смятам, че ако човек няма с какво друго да повдигне самочувствието си, тогава прибягва към дрехата. Спомням си едно време, бях малък , баба ми работеше в един завод, който шиеше дрехи за Германия и то за известна марка и като служители им даваха дрехи с огромни намаления, тогава бях облечен от глава до пети с дрехи, за които днес бихме дали маса пари, но какво значение има това, за мен беше важна играта! За какво ти е скъпа дреха, ако си празен отвътре?
Няма да заблудим никого с дрехите си, рано или късно показваме истинската си същност и ако залагаме само на облекло или външен вид, успеха ни ще бъде катастрофален. Затова хора, бъдете себе си, не е нужно да играете роли.