Наскоро осъзнах, че имам една специална книга, която е… ами, по-специална от останалите. Замислих се кое я прави такава и осъзнах причината. Това, че е била първата специална за мен книга като цяло.
Какво имам предвид?
Ами, нали знаете как като си малък книгите имат по-силно влияние върху теб, отколкото когато пораснеш. Карат те да мечтаеш, да си представяш, че си рицар, че си принц или крал, че се бориш с дракони или че летиш върху един такъв и будят какви ли не други наивни детски мечти у теб. А спомняте ли си коя е първата книга, която събуди такива чувства у вас?
Аз си я спомням, но нарочно няма да ви я кажа. Тя е малко детска, но същевременни представя сериозни неща от живота. Чел съм я толкова пъти, че вече изгубих бройката. Тя беше моя отдушник, когато бях малък и мисля, че все още е такава. Обръщах се към нея в моменти, когато не ми се говореше с никого, когато не знаех какво да правя и в много други пъти след това. Не че няма и по-хубави книги, не че научавам нещо с всяко следващо препрочитане, напротив. Знам, че има по-стойностни четива. Знам, че е по-добре да прочета нещо ново, отколкото да повтарям все едно и също. Просто това беше първата специална за мен книга, която винаги ще остане специална лично за мен… както са и всички други първи неща, които ни се случват и. Първата среща с момиче, първата целувка, първата цигара и т.н. Замислете се, че е така.
Винаги помним първите неща и за това си има причина, те са специални.
Read More
Recent Comments