— Бойко Дражев – личен блог

Archive
August, 2014 Monthly archive

Наскоро осъзнах, че имам една специална книга, която е… ами, по-специална от останалите. Замислих се кое я прави такава и осъзнах причината. Това, че е била първата специална за мен книга като цяло.

Какво имам предвид?

booksautumnАми, нали знаете как като си малък книгите имат по-силно влияние върху теб, отколкото когато пораснеш. Карат те да мечтаеш, да си представяш, че си рицар, че си принц или крал, че се бориш с дракони или че летиш върху един такъв и будят какви ли не други наивни детски мечти у теб. А спомняте ли си коя е първата книга, която събуди такива чувства у вас?

Аз си я спомням, но нарочно няма да ви я кажа. Тя е малко детска, но същевременни представя сериозни неща от живота. Чел съм я толкова пъти, че вече изгубих бройката. Тя беше моя отдушник, когато бях малък и мисля, че все още е такава. Обръщах се към нея в моменти, когато не ми се говореше с никого, когато не знаех какво да правя и в много други пъти след това. Не че няма и по-хубави книги, не че научавам нещо с всяко следващо препрочитане, напротив. Знам, че има по-стойностни четива. Знам, че е по-добре да прочета нещо ново, отколкото да повтарям все едно и също. Просто това беше първата специална за мен книга, която винаги ще остане специална лично за мен… както са и всички други първи неща, които ни се случват и. Първата среща с момиче, първата целувка, първата цигара и т.н. Замислете се, че е така.

Винаги помним първите неща и за това си има причина, те са специални.

Read More

Знаете ли, че през ноември в Еквадор ще се проведе Adventure Racing World Championships. Четно казано не съм много запознат по темата, но това очевидно е състезание между едни от най-издръжливите и тренирани атлети в цял свят.

А видеото по-долу, на което попаднах случайно, е създадено, за да представи един от отборите, които ще участват в събитието. Участниците са от Колумбия и виждаме тези атлети се подготвят за предстоящото предизвикателство. Ако надпреварата наистина съдържа това, което е показани на видеото, значи ще е наистина много екстремно. Аз видях планинско колоездене, спускане и качване по стръмни пътеки, кану каякинг, ориентиране по карта, катерене на върхове, изкачване по доста високи водопади, спринтове сред дърветата и старателно определяне на хранителните запаси. Четно казано, впечатлих се.

 

Summit Adventure Team from realtape on Vimeo.

Read More

Може би една част от вас няма да с е съгласят с мен, но какво пък… какво от това, аз си падам малко непукист. И честно казано за мен това е предимство.

Ще попитате защо, предполагам?

cynicalАми, първо, смятам, че не е много здравословно да се впрягаме за дреболии. Бързам да да уточня, че нямам предвид да не доглеждате задачите си да правите всичко през пръсти. Не!

Под непукизъм аз имам предвид, че не се струва да се разстройваме от свършени факти. Прередили са ви в магазина? Ами, добре, не е голяма работа? Изпратили сте мейл с грешка в заглавието? Ами, грешката вече е допусната. Вместо да се вайкате, по-добре я поправете навреме. Изпратете втори мейл с извинение, че има объркване. Имате много задачи на главата и не смогвате с всичко? Ами изберете приоритетните и на хората, които са засегнати от дефицита ви на време и възможности, кажете да си намерят друг човек. Никой не може да огрее навсякъде в крайна сметка.

За мен непукизъм означава да не се вайкате, когато нищо не може да се промени. Няма как да направите денонощието да име 48 часа и следователно не можете да смогнете с всичко. Няма смисъл да се притесняваме за подобни неща, това си е загуба на време. По-добре бъдете непукисти и се стегнете. Докато се вайкате, си губите ценното време.

Read More

Не знаех какво се беше случило. Прибрах се от работа, пуснах телевизора и докато приготвях салата чух ужасяващи съобщения за потоп, удавени животни, наводнени първи етажи на къщи, хора с лодки, придошли реки и скъсани язовирни стени. Многократното повтаряне на “Мизия” и “потоп” ме накараха да повярвам, че някакъв катаклизъм е сполетял цяла Северна България. Настръхнал седнах пред телевизора да наблюдавам шокиращите гледки. Заобаждах се на роднини от монтанските села да ги питам какво става. Можете да си представите колко бях засрамен да разбера, че е станало наводнение не в Мизия, а в село Мизия и село Хайредин.

mizia-navodnenie-4-127012-500x0Честно казано не знам какво ми стана, но пренебрегнах човешката трагедия на екрана и изключих телевизора. Няма да го пусна и днес и утре и няма да слушам новини. Ужасно е когато медиите вече не са достоверен и почтен източник на информация. Така озаглавената новина “Потопът в Мизия” звучи апокалиптично и крайно подвеждащо. А аз не съм идиот и мога да се обзаложа с всеки, който иска да гледаме записа на емисията, че никъде, дори в едно единствено изречение, репортерът или водещите не споменаха, че става въпрос за селището Мизия, а не за цялата географска област.

Не смятам, че е редно по този начин, за пари и рейтинг, да се прави евтина сензация за сметка на чуждото нещастие. Според мен беше редно новината да бъде озаглавена “Страшно наводнение в с. Мизия” или “Прелял язовир потопи улиците на две села”. Така ще стане веднага ясно за какво иде реч и няма да шашка излишно хората. Ние сами ще се досетим каква трагедия е като чуем фактите и видим видеорепортажите. Няма нужда да се хиперболизира до степен, че светът ще свърши. Неетично и жалко е.

Read More