Не знаех какво се беше случило. Прибрах се от работа, пуснах телевизора и докато приготвях салата чух ужасяващи съобщения за потоп, удавени животни, наводнени първи етажи на къщи, хора с лодки, придошли реки и скъсани язовирни стени. Многократното повтаряне на „Мизия“ и „потоп“ ме накараха да повярвам, че някакъв катаклизъм е сполетял цяла Северна България. Настръхнал седнах пред телевизора да наблюдавам шокиращите гледки. Заобаждах се на роднини от монтанските села да ги питам какво става. Можете да си представите колко бях засрамен да разбера, че е станало наводнение не в Мизия, а в село Мизия и село Хайредин.
Честно казано не знам какво ми стана, но пренебрегнах човешката трагедия на екрана и изключих телевизора. Няма да го пусна и днес и утре и няма да слушам новини. Ужасно е когато медиите вече не са достоверен и почтен източник на информация. Така озаглавената новина „Потопът в Мизия“ звучи апокалиптично и крайно подвеждащо. А аз не съм идиот и мога да се обзаложа с всеки, който иска да гледаме записа на емисията, че никъде, дори в едно единствено изречение, репортерът или водещите не споменаха, че става въпрос за селището Мизия, а не за цялата географска област.
Не смятам, че е редно по този начин, за пари и рейтинг, да се прави евтина сензация за сметка на чуждото нещастие. Според мен беше редно новината да бъде озаглавена „Страшно наводнение в с. Мизия“ или „Прелял язовир потопи улиците на две села“. Така ще стане веднага ясно за какво иде реч и няма да шашка излишно хората. Ние сами ще се досетим каква трагедия е като чуем фактите и видим видеорепортажите. Няма нужда да се хиперболизира до степен, че светът ще свърши. Неетично и жалко е.
