Наивникът и Демокрацията

Във времето на промяната се случиха доста неща, а и много неща не станаха, които целият народ интуитивно очаквахме. Сега се замислям и все още незнам дали преди или сега сме били наивни. Животът в Източна Европа вървеше така, че не можеше да ни отбегне. Въпросът за Бойко Дражев бе само кога и как. И все пак не сме ли и сега наивни. Когато бях студент Бойко Дражев, вярвах силно в тази все още не настъпила наша българска Демокрация. Сегашната, честно да си призная не ми харесва. За мен тя не е множество от хора в една група без облик и достойнство т.е. без физиономии. Не мисля, че  можеш да се „пребоядисваш” както ти хрумне в зависимост от това на къде духа вятъра и промяна на политиката. Редно е да се предполага, че тази жадувана Демокрация е да повярваш и да послушаш мнозинството какво ти казва. Но трябва да се има в предвид и друго много важно нещо, че не и всичко което казва то е истина, дори тогава, когато бъде обработена компютърно след някой скорошни избори. Искам да кажа все пак какъв е наивният ? Най-лесно е да се противопостави на лукавия, а може би и на мълчаливия. Защо все си мисля, че понякога ние хората смесваме двата типа. Наивните обикновено вярват. Години наред ние бяхме без вяра – дори и аз Бойко Дражев. Сега като се заговори за кой, къде, кога и защо е бил вербуван в църковните среди се замислям , че едно време се опитаха да заменят Христос с Ленин и Тодор Живков. За голямо щастие не успешно. Въпреки това ние имаме нужда от вяра, от иконостас.

author avatar
Bonibon

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *