Плоско, закърпено, разбито – не знаеш накъде води. Що е то? На позналия давам награда – поздрав в коментар!
Няма да ви мъча много. Ще ви дам джокер. Дължината им се измерва в километри. Някога са били алтернатива на полската пътека, а сега ти се иска да минеш тъкмо през пътеката, за да не си разбиеш колата. Имат дупки по асфалта, толкова големи, че можеш картофи да съдиш. Оригиналният им цвят е първият нюанс на сивото. Този пласт обаче е полаган толкова отдавана, и кой знае при какви атмосферни условия, че няма и помен от него. Скрит е под още 99 нюанса отгоре.
Някой може да твърди, че в този си вид прилича на шедьовър на художник. И те действително са стари като музейни експонати, само дето няма кой да го поддържа. А това е основният проблем. Междуградските български двупосочни шосета все още чакат търпеливо своя ред на бъдат попаравени. Дотогава ще им се възхищаваме като на произведения на човшката немърливост или пък на човешката некадърност. Всички кръпки са или отново плачерно отворени, или повторно некадърно “зашити” в друг нюанс, за да е по-“цветно”настроението.
Преди няколко години започнаха да оправят магистралите. След това големите улици в големите градове. Но все подминават малките улички и малките градове. Причините са много и различни, но това обикновения гражданин не го интересува. Той знае, че плаща данъци, че трябва да спазва закона за движение по пътищата, да следи автомобилът му да е в пълна изправност. Но насреща не открива съдействие за това. На него не му се четат евтини романи за замазване на очите. Той иска действие и договори за изпълнение със срок и проект. Процесът тук трябва да е двустранен.