Днес в блога си искам да ви споделя за едно отдавна чакано пътуване. Не си представяйте, че ще е до екзотична дестинация на другия край на света. Става въпрос за посещението на едно от мистичните места в България и в частност Родопите – Караджов камък.
Не ми се иска да ви запознавам с историята и легендите на мястото, защото в интернет може да намерите много по темата. По-скоро ми се ще да ви споделя за моето лично преживяване и емоцията, която си създадох. Ще се опитам да не бъда многословен, а да карам по същество.
Заедно с приятели-планинари решихме да наемем вила в село Мостово и оттам да се отправим към Кръстова гора и Караджов камък пеша. Сега ще ви споделя само приключението до камъка.
След като се наспахме и закусихме, се отправихме по леко стръмен откос към целта ни. Интересното бе, че по пътя се запознахме с двойка адвокати от Пловдив. Оказа се, че мъжът обича да снима и заедно с половинката си всеки слънчев уикенд са в Родопите. Те ни обясниха, че са избрали нетрадиционен маршрут до местността и ни предложиха да се движим заедно. Подобно предложение бе прието радушно от компанията ни и се отправихме заедно към Караджов камък. За пореден път се убеждавам колко е хубаво в планината – никога не знаеш с какви интересни личности ще се запознаеш.
Пътят беше живописен, полегат и подходящ за всеки ентусиаст, решил да предприеме подобен поход. След около два часа достигнахме целта си. Там ни очакваше наистина красива гледка на камък, затиснат между две скали, а отгоре на тях – чудна зелена панорама. За да стигнем дотам обаче, бе необходимо да се изкачим по дървена стълба с височина около 4-етажна сграда. В еуфорията си изобщо не сме разбрали как сме се покатерили и сме се озовали на върха.
След серия от снимки, почивка и удоволствие трябваше да се върнем обратно долу. И тук дойде проблемът. Оказа се, че при слизане липсват няколко стъпала от стълбата. На тяхно място има процепи в скалата. Но представете си да се обърнете с гръб, да нямате опора за ръцете си и да трябва да поемете надолу от височина около 10 метра. Страшно, нали? И за нас бе така.
Слизането общо ни отне около 15 минути. Бе придружено с много страх, пот и адреналин. Но успяхме. А за спомен – двойката адвокати ни бе направила клипче с камерата си. Сега вече завинаги ще имаме запечатан този невероятен момент.
