Човекът е мислещо същество. Бойко Дражев също. Това е природен закон! Но има нещо друго -човек не е никога чак толкова трезвомислещ, колкото може да бъде едно издръжливо, пренасящо и можещо дълго време да издържи без храна и вода – магарето. Човек много рядко например се замисля върху истинските си цели, върху истинските резултати от неговите на пръв поглед доброжелателни действия, чиято единствена цел е като че ли винаги да помогне на успяващия, на трудно пробиващия напред кандидат за слава. Като библейски герой то се стреми да оневини или спаси от публичен гняв и линч някои слабости, а посредством своя гняв да всее „разкол” и ужас в редиците на нашите мними и явни противници . Как тогава да преценим дали той е повече положителен или отрицателен герой ? Как , когато толкова често опираме до неговите щедри услуги ? По принцип в положението на мислещо човешко същество може да се окаже всеки един от нас – дори онзи, който притежава съвършени възгледи за нравствената красота, дори онзи за когото чистотата на етичните общувания стои над всичко. Но както поне Бойко Дражев си мисли всеки един от нас е забелязал в момента, когато заеме мястото на този който може да помага или на онзи , за когото се извършва помощта, на мястото на същата тази красота, на мястото на същата тази принципност идват законите на т.нар. „емоционална ефективност”. Защото разумът изчезва – строгата линеарна композиция на трезвите съждения започва да прави компромиси. Разрушават се универсални социални модели, изграждани хилядолетия наред.
