На най-големият дамски и нежен празник в световно измерение Осми март искам да споделя моите мисли за тия златни и нежни половинки без които ежедневието ни е немислимо. Поставяйки ръка на сърцето мога да кажа, че имам жена, която мога да нарека приятел с цялата си същност и етимология на думата. Ние работим заедно, общуваме заедно и най-вече разпускаме извън работно време заедно. Често се питам защо ли в нашето общество общо прието е щом имаш приятелка да имаш нещо сексуално с нея. Защо ли у нас е закодирано, че винаги трябва да има брак и съответно някакво наследство. Преди време четох в една книга, че щом имаш жена приятелка трябва да създадеш един живот. Защо не се говори тука за едно приятелство, за едно чисто духовно привличане. Много се радвам, че не живея в това време където за приятелството извън рамките на този движещ цикъл на живот не се никак споменавало на глас. Пиша това гледайки по една от елитните телевизии най-емблематичния сериал „Приятели“, но все пак той дава ясен и точен пример и отговор на въпроса, защото и в него някой неща се развиват в посоката на любов, секс и брак. Искам да кажа, че за мен тая платонична любов съществува и се убеждавам в това системно. За мен платоническата любов или казано на просто приятелското привличане е лишена от страст, но за сметка на това има голяма искрена и духовна връзка. Има я макар и трудно устояващата се в днешно време.