Понякога езикът ни изненадва с това колко лесно и безрезервно приема нови думи, особено когато те идват от света на търговията. Някои търговски марки толкова добре се вписват в ежедневието ни, че спираме да ги възприемаме като марки – те просто стават „това нещо“. Казваме „тиксо“, „джип“, „ксерокс“, без дори да подозираме, че произнасяме имена на марки, създадени от рекламни отдели.
Тиксо всъщност е запазена марка на компанията TESA, произвеждаща самозалепващи ленти. В България, както и в много други страни, думата се е наложила толкова трайно, че дори в книжарниците продават „тиксо“, а не „самозалепваща лента“. Марката става нарицателно – и вече няма връщане назад.
Джип идва от легендарния военен автомобил Jeep, създаден през Втората световна война от американската компания Willys. С времето всяко високопроходимо возило започва да се нарича „джип“, независимо от производителя. И до днес думата звучи напълно естествено в уличната реч – макар истинските Jeep-ове да са само една част от този пейзаж.
Ксерокс е друг пример. Марката Xerox, първа прохожда в копирната техника и се оказва толкова доминираща на пазара, че „ксерокопие“ и „ксерокс“ се превръщат в обичайни думи. Днес хората „отиват да си направят ксерокс“, дори да използват Canon или HP.
Принтер пък е дума, за която почти не се замисляме – но в началото е била свързвана с конкретни производители. В английския език „printer“ означава просто „печатар“, но с масовото разпространение на домашната техника думата се установява и у нас, директно пренесена като „принтер“.
Аспирин е друга емблематична дума, която някога е била запазена марка на немската компания Bayer. Толкова е популярна, че днес всяко обезболяващо с ацетилсалицилова киселина се нарича просто „аспирин“ – дори и от аптекари.
Нещо подобно се случва и с флумастер, дошъл от марката Fluomaster, и с найлон – дума, произлизаща от Nylon, търговско наименование на синтетични влакна, създадени от DuPont.
Тези думи са пример за езиков феномен, при който марка се превръща в родово име. С времето значението ѝ се разширява, губи търговската си идентичност и се превръща в общо използвана част от речника ни. Това е езикът в движение – жив, пластичен и винаги отворен за новото.
