Май пак се прецаках с тоя талон. Стоях пред гишето, гледах чиновничката как бавно прекарва пръст по екрана. Беше 11:47, а аз бях на опашката от 8:30. Целият този фарс заради един талон. Не за някаква сложна процедура. Не за милиони левове. За годишен преглед на колата. Беше развален. Казаха ми, че имало грешка в системата. Че не бил валиден.
Смешното е, че проблемът не беше в системата. Проблемът беше в самата концепция. Доверяваме се на тези малки парченца пластмаса или на дигиталните им еквиваленти. Сякаш те са самата истина. Сякаш доказват, че си направил нещо, че си платил, че имаш право да съществуваш. А всъщност са просто записи. Записи, които могат да бъдат грешни, загубени, повредени, променени.
Вземам пример от строителството. Старите майстори знаеха: фундаментът е всичко. Ако е здрав, всичко над него може да се коригира. Ако е компрометиран, сградата ще се срути. Днес сме майстори на мазилката. Заличаваме проблемите, скриваме ги под бляскав слой. Вместо да се занимаваме с истинската работа. С изграждането на здрава основа. Талонът е мазилката. Реалната проверка, реалната годност на автомобила – това е фундаментът.
Преди две години имах подобен случай с медицински изследвания. Платих си за пакет. Получих разпечатки. Доволен съм. При следваща консултация обаче се оказа, че има грешка в датите. Това ги прави невалидни. Отново чакане, отново нерви, отново доказване, че съм платил. Тогава разбрах: не е важно да имаш документ. Важно е да имаш информация. Информацията е власт, а не хартийката, която я съдържа.
Опитвах се да обясня ситуацията на чиновничката. Забелязах, че тя самата изглеждаше обезверена. Сякаш е виждала този фарс стотици пъти. Сякаш е приела, че това е нормалното състояние на нещата. И това е най-тъжното. Че сме се примирили с бюрокрацията, с безсмислените проверки, с фалшивите документи.
В крайна сметка, след час спорове и намеса на началник смяна, талонът беше „поправен“. Не защото имаше логика в това. А защото някой реши да ме спаси от собствената си система. Излязох навън, стиснал талончето в ръка. Не се чувствах победил. Просто бях уморен. Реших да си направя сам проверка на колата. Да се уверя, че всичко е наред. Защото знам, че на хартийката не можеш да се довериш. Можеш да се довериш само на себе си.
