Обикновено хората, които виждаме да коментират, четат, търсят стоки към някаква телевизионна или кино продукция наричаме маниаци. Но какво става, ако манията до такава степен обсебва човека, че той става напълно уверен, че авторовата измислица съществува и обвързва собственото си съществуване с нея.
Този въпрос изключително много се върти в главата ми напоследък и честно да призная съм в шок от няколко дни, защото си направихме среща на класа и станах свидетел на нетипичното поведение на стар съученик. През по-голямата част от времето съм убеден, че хората след една определена възраст не се променят. Но личните ми представи относно човешкия характер са доста разклатени след въпросната среща.
Преди години редовно излизахме по кафета, ходехме по купони, пихме и играхме на игри с една банда съученици. ТОЙ, така ще го наричам, за да не споменавам все пак името му, винаги е харесвал фантастиката и фентъзито. Манията му започна с „Властелина на пръстените“. Освен филмите, книгите, картите за Средната земя и картите за игра, пръстени и прочие, Той започна да се включва във форуми, да пише собствени истории, да публикува във фейсбук всякакви клипове по темата и стана част от Фенклуб. Години по-късно вече е напълно убеден, че хобитите съществуват и направи посещение на Нова Зеландия, пътува до Англия… в което лошо няма, но Той го направи не с целите на културния обмен, а в търсене на нещо несъществуващо.
На срещата седна до мен и започна да ме убеждава, че Толкин е гении ( в което по принцип съм си убеден – поне литературен такъв) и дори ми каза, че планира да си направи операция на ушната мида, за да издължи края й, така че да изглежда като на елф!! Също така ми разказа, че има една приятелка пък, която „има същия много голям интерес, но към романите за Хари Потър“ и дори го попитала към кой Дом от Хогуъртс би се присъединил. Станали много близки приятели!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И тогава връзките със здравия ми разум изкрещяха – „стани и си смени мястото“. Принципно обичам да разговарям с хората за кино и книги, но когато киното и литературата по такъв начин превземат ума на приятелите ми – не ми е много комфортно в тяхната компания.
Хора, имайте своите малки мании и своите зареждащи ежедневието ви филми и книги, но внимавайте и никога не забравяйте, че всички тези творения на човешката мисъл са създадени, за да ни предадат поуки или просто да ни забавляват и развличат, отнасяйки ни далеч от делничните проблеми. Нищо повече.
Сори, ама това с ушите на елф ми дойде в повече…
Именно… и на мен!!!
Еми, тя лудостта не ходи по дърветата. Луди хора има всякакви, въпросът е кой от тях е по-по-най.
😀 Или кой е по-„онлайн“. Благодаря за коментара Пламен Шишков.