В тази тема мисля да засегна един въпрос, който мисля че трябва по-често да си задаваме всички хора. Не загърбваме ли малките жестове и дребните и толкова съществени неща за нас, в името на това да чакаме голямата мечта, и се стремим към недостижимото. Понякога най-тихите и малки неща, които ни се случват може да се окажат най-ценните за нас стига да успеем да ги усетим, оценим и съхраним. Живеем в свят изпълнен с много тревоги и лишения и би трябвало да сме се научили да ценим и малкото, което ни се случва. Но все още има такива, които въпреки немотията с лека ръка захвърлят и малкото хубави неща, на които могат да се насладят, защото те са заслепени от голямата си мечта, а понякога и от грандомански желания.
Хората са казали : „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”, но на моменти просто трябва да сме реалисти и да се стараем да взимаме възможно най-правилните решения. По пътя към успеха няма ескалатор, всички трябва да извървим тези дълги стъпала, които ще ни заведат до желаното от нас. Но трябва да сме наясно, че ще трябва да се примиряваме и с по-малки неща, а не да очакваме да дойде всичко на готово. Мечтайте приятели, това е което мога да ви посъветвам, просто нека се научим по пътя към успеха да оценяваме и малките неща, и да не забравяме от къде сме тръгнали.
