Който е чел Айн Ранд, и не е чел Маркс е изтървал много. Който е направил обратното – също. Идеологията е кутия, без значение колко сложна и голяма, в която може човек да натъпче съзнанието си и да започне да мисли само през нея. Имам приятели и от двете страни – едните тежки комунисти, другите твърди капиталисти. Това, по което си приличат е, че какъвто и аргумент да дадеш, който отхвърля тяхната теза, те ще открият начин да го оборят.
Че днешното общество не е добро – не е. Че днешната икономическа ситуация не е добра – не е. Но хората, които признават това(защото има и много, които го отричат) ако са капиталисти казват, че било примерно заради „кейнсианството“ и трябвало повече „неолиберализъм“, комунистите пък – че това е системна грешка и капитализмът трябва незабавно да се хвърли в коша с всичките му производни.
Ама Истината, ако я има, никога не е толкова проста. Разбрал съм, че нито празният идеализъм, нито върлият материализъм са добри за това общество. Нужно е двете да се слеят, да се открие мястото, където идеализъм се слива с материализъм и на базата на това да се изготви една нова идейна структура, която ще реши дълголетните спорове между капиталисти и комунисти, която ще позволи да се борим за реалистични краткосрочни и дългосрочни цели, които цели да бъдат обвързани с нашите изконни човешки ценности.
