Зная, че населението на всяка една страна е изграждало своите културни навици с години. Отличава се от другите народи с особености в облеклото, танците, музиката, възпитанието, традициите, кухнята и т.н. В момента съм малко гладен, така че ще се спра на последното.
Всяка една държава си има своя национална кухня. Тя обикновено е диктувана от географските и климатичните особености на територията на страната, които определят разнообразието на растителен и животински свят. Но интересното е, че дори в един географски или климатичен пояс рядко се среща еднаквост в съчетанието на продукти и подправки. Ето, вземете нас с гърците, турците, сърбите, италианците, испанците. Като народи живеем на близка северна ширина. Макар много от ястията на гръцката и турската кухня да са смесени с нашата, то вкусовете, повечето употреба на зехтин в гръцката, повечето сладки неща в турската и повечето чушки и домати в българската, ни правят все пак различни, дори и като начин на приготвяне. Така и испанците обичат по-пикантна храна, а италианците са си изградили специфична кухня, позната и харесвана от цял свят.
Днес обаче ми се яде нещо типично българско. Нещо с хубаво твърдо саламурено сирене, кисело мляко, което е наистина кисело, мек хляб с чубрица или боб с наденица и джоджен. А най ми се ще капама. Но приготвена с качествено домашно месо – по-плътно на вкус и по-мазничко.
Кои са най-най-българските ястия? На този въпрос ще се опитам да отговоря днес, тъй като преди известно време спорехме с едни колеги от съседна страна. Изключвам спорните гозби и се съсредоточавам към нашенските.
Макар картофите да са пренесени на европейския континент по времето на Великите географски открития, у нас типично българско ястие, приготвяно с картофи, е пататника. Обикновено се прави с много сирене и кашкавал. Макар сърмите да са спорна зона от десетилетия, и дори да не можем да си ги препишем в заслугите, ще кажа: „Спокойно, народе, ние все пак сме били по-креативни!“ Измислили сме страхотни пържоли в зелеви листа, печени в керамичен съд. Наш си е таратора, бозата и наложената баница с ръчно разточени сухи кори ( не, бюрека, който е турски). Приготвянето на боба също е наша запазена марка, както и пълнените чушки с боб или печените с доматен сос, шопската салата и ракията.
Други типично български ястия са пръжките и качамакът, яйца по панагюрски, кътък, лютеницата, разбира се, както и русенското варено, супа от коприва, лапад с ориз и кисело мляко, лучник, кавърма, айран. Правенето на луканка също е по българска технология. И за десерт добавям сос Тартар, сладката с орехи, диня със сирене и печени сливи. Ммммм….
Спирам дотук. Май стана време за обяд! До скоро, приятели.
