Казват, че месец март е най-женският месец в годината. Това, само да ви споделя, че това е едно от най-глупавите твърдения, които някога съм чувал. Изобщо, кой може да каже кой месец е по-женски или по-мъжки. Само един празник не белязва цял един период от време. Иначе по тази логика няма да се намери нито един мъжки. Ами да, замислете се – февруари със Свети Валентин пак е женски, тъй като основно жените се вълнуват. Март, заради Международния ден на жена и заради Първа пролет, която също стереотипно се приема като женски образ, вече го изключихме. След това имаме май на абитуриентите, юни на децата, юли на морето и почивката и с каквото още там се свързва, и така нататък.
Но дайте да си дойдем на темата. Независимо дали март е или не е месец на половинките ни, си мисля, кому е нужно специален ден да се отпразнува женската красота или очарование? Мисля си, че жената като цяло заслужава нашето уважение, тъй като тя е надарена с възможността да дарява живот, да чувства и наблюдава повече от нас, да се грижи и създава. Това е то жената. А ние мъжете сме по-скоро нейни закрилници, защото ако ни нямаше, кой щеше да я предпазва от ужасния й инат и чувството, че винаги може да се справя с всичко, от досадната опърничавост и склонността й към клюки. В тази връзка добре си спомням един афоризъм, останал в историята от преди няколко века, който смятам важи с пълна сила и за днешната ситуация на женска еманципация: „Ангажирай жена си с децата, да не ти се качи на главата“. Това последното го казвам с много обич. Да не го изтълкувате обратно! 🙂
