Великите умове на света като Айнщайн са повод за вдъхновение и благодарение на откритията си, ни се струват недостижими като потенциал. Може би има резон в това твърдение. Но това, което ни отличава, е, че не живеем живота мотивиращо, а изтощително.
Споделям ви как може да се доближите до постигането на гениална идея. Дори и да не промени света, ще ви помогне да се чувствате по-пълноценни.
Техниката е на Айнщайн и е валидна през всеки един век от съществуването на хората. Единственото, което трябва да правите, е да отделят време за себе си. Това не означава да поддържате визията си, да се глезите и да спите. Всъщност правилното тълкуване на тези думи е да оставите мозъка си да почине и да бъде много по-сензитивен към заобикалящия свят.
Необходимо е на ден да се отделят точно два час в нищоправене. Тогава може просто да гледате през прозореца, в тавана или друга избрана точка на приятна локация. Не трябва да използвате телефон, телевизор и друго електронно устройство, което да натоварва зрението и мисълта.
Защо да го правите? Историята за двата часа на Айнщайн всъщност е в зародиша на това да достигне до гениалната си формула за Е=M.C2. Благодарение на това, че се е взирал навън към природата и следял промяната на позицията на слънчевите лъчи се замислим за скоростта на светлината и достигнал до гениалния извод за това как да я изчисли. Ето колко полезно може да бъде да обследвате околната среда, само като наблюдавате.
Аз лично мисля да тествам тази практика на Айнщайн. Не съм настроен, че ще променям света с моите мисли, но пък съм с надеждата, че ще бъда много по-отпочинал и по-адекватен за взимането на решения. Все пак понякога е необходимо да се изключим, за да може да видим нещата от друга гледна точка. Не мислите ли?
Може ли да сме като Айнщайн
