Ние вече трябва да се научим да откриваме в ежедневните си мигове чудотворната сила, защото тия моменти упражняват голямо въздействие върху нашия път към светлите дни на живота ни. Ако примерно се взрем с открита душа в тия прекрасни мигове и чудеса, в нас могат да настъпят най-съществени промени. И ако заострим вниманието си, скоро ще забележим, че именно тези мигове се повтарят винаги през точно определени интервали от време. Помислете и се убедете, че е така. Ще забележим също и това, че тези интервали стават толкова по-къси, колкото по-високо ги ценим. Това ни дава съприкосновението между тия два свята- света на негативното и света на чудесата ни. Стремейки се мнозина от нас да търсят и да съзрят не този свят от тъмния тунел на живота ни, а именно другия светлинни тунел. И все пак май не можем да го открием в това непрекъснато търсене. В такива мигове всеки може да преживее свидетелството от този свят, макар и никога да не се е стремял да го получи. Някои обаче смятат, че подобно преживяване не от особено значение за тях, тъй като според тяхната психика и представа тази светлина и нейния свят трябвало да им се разкрие в целия си ослепителен блясък, за да може да го признаят. Те очакват светът да засвидетелства за себе си, така да се каже според техните представи и образни предписания. Мисля си, че именно развихреното им въображение не им позволява да се вслушат в леките трепети на тяхното сърце, които единствени могат да бъдат свидетели на това което те отричат и не вярват.
