„Ти не си това, което работиш” се казва във филма Боен клуб. Така ли е обаче?
Истината е, че поне 1/3 от живота си сигурно прекарваме на работното място. Вярно е, че работата в дадена фирма идва и си отива, но колкото и дълго/кратко да си останал там, това все пак оказва върху теб някакво въздействие. Формирани на определено ниво било заради дейността и задълженията ни, заради колегите или нещо друго.
„Ти не си това, което работиш” може и да има истина в себе си. Всички се стараем да запазим индивидуалността и личния си живот до някаква степен. Но както знаем, промяната е неизбежна част от нашето ежедневие. Хората се променят постоянно без значение дали го усещат или не. Замислете се каква личност бяхте на предишното си работно място и какви сте сега. Долавяте ли промяната?
Истината е, че прекарваме на работното си място повече време отколкото у дома, а с колегите си общуваме по-често, отколкото със семейството си. При такива условия как да не се обвържеш с това, което вършиш професионално? Как то да не ти повлияе личностно? Не случайно съществува такова нещо като „професионално изкривяване”, нали?
Знам, че звучи банално, но най-удачното решение за мен е да намерите работата и професията, която ви пасва най-добре. Така ще отивате с по-голямо желание, ще се чувствате по-удовлетворени и по-щастливи. Знам, че звучи малко утопично, но според мен е възможно. Така че, дерзайте, хора. Току виж, вселената отвърне с някоя приятна професионална изненада.