Зимата идва още от ноември и по всичко изглежда, че ще бъде студена. По високите части на Стара планина вече има сняг. Пътуващите не трябва да забравят зимните гуми и вериги, ако ще преминават балканските проходи.
Зимата е един от любимите ми сезони. Макар студа, красотата на снега е толкова зареждаща. Всичко изглежда по-светло, по-чисто. Въздухът като че ли става по-приятен за дишане. Със сигурност е за предпочитане от жежкия летен, напоен от изпаренията от автомобилите. През лятото сякаш въздухът застива. Дори полъхът от планината не може да отвее знойната тежест.
Зимата ми харесва още и заради празниците. Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Нова Година, Йордановден, Ивановден, а по-късно и Трифон Зарезан и Свети Валентин обединяват хората както никой друг повод. А като се сетя за трапеза – обичам туршиите, компота и домашно приготвената лютеница. Обичам и миризмата на въглищната печка и гледката на пушещи комини. Като се замисля даже се сещам за повече детски песнички за заснежени полета, отколкото за плодове и зеленчуци.
И така… За някои прочутият покрай Дж. Мартин рефрен „Зимата иде!“ (Winter is coming!) потиска и депресира, а на мен ми действа вълнуващо. Все пак по кое друго време мога да си извадя сноуборда 😉
