Днешният 25 ноември е обявен за Международен ден за борба с насилието срещу жени. Въпреки че сега има множество международни организации със седалище в големите градове по света и с представители на пет континента, които се обявяват в полза на правата на жените, реалност е, че неравенството и агресията към нежния пол остават като епидемия, която разяжда чувствителността на хората.
Дълго се чудех дали да пиша по тази тема и знаете ли какво ме мотивира да го направя? Мълчанието за нещо не е решение. Трябва да говорим открито и по този начин заедно да се справим или поне да опитаме да помогнем на някого в беда. Това, че мълчим, не значи, че не се случва – навсякъде около нас. Може би дори не подозираме, че колежката ни е жертва на домашно насилие или касиерката в супермаркета системно е подлагана от тормоз на работното си място. Знам, че на никого не му е приятно да чете негативни текстове в и без това сивото ежедневие, пропито от неправди. Но ако сами не се изправим срещу насилието, кой ще го направи вместо нас?
Насилието над беззащитните има много измерения и е истинската пандемия, заразила света. Знаете ли, че в Сомалия, Нигерия, Индонезия и Иран практикуват законно хвърляне на камъни срещу жени, обвинени в изневяра. Тази ужасяваща практика се основава на абсурда жертва на нея са много невинни жени, майки и дори малки момичета.
В Мексико пък много семейства в някои региони продължават да продават непълнолетните си дъщери. Обикновено правят сделки с по-възрастни мъже, които плащат няколко песос и малко хранителни стоки на семейството.
Ако всички се обединим като човечество и преодолеем предразсъдъците, табутата, които пречат на пълнотата на равенството между половете, можем да променим съдбата на много жени.
