Заучена безпомощност

Има едно „заболяване“ в психологията, нарича се „заучена безпомощност“. В общи линии означава да си изпаднал в лошо положение и да има какво да направиш, за да го подобриш, но да си сигурен, че си безпомощност. А Заучена е, защото се придобива, индивидът се приучва на нея – обикновено се раждаме свободни. Можете да потърсите в нета, има един много показателен пример за куче, на което бил бит ток.
Защо ви разказвам това ли? Ами защото нашето общество страда от това. Не е отскоро, дълго са ни приучвали да бъдем такива кротки овчици, каквото и да се случва. А ние, вместо да си разпознаем заболяването и да го преборим, се чудим как да го рационализираме за пред останалите.
Аз познавам много хора, и при много хора често повдигам политическата тема. Докато си лафим, добре. Но когато кажа „хайде да променим това положение, щом е лошо, щом не ни харесва“, 99/100 човека казват, „какво да променям аз, нищо не зависи от мен“, „аз нищо не мога да променя, политиците държат властта, мафията – парите“ и така нататък. Безпомощност, заучена.
И ако се чудите що мисля, че горните аргументи на моите събеседници са пълна идиотщина, ще ви кажа: политиците горе ги избираме ние.Забогателите незаконно ги оставяме да си живуркат и да ни наемат на работа НИЕ. Всички тези хора, които ни управляват по един или друг начин, са пряко зависими от нас и се влияят от нашето недоволство.
Престъпността е организирана. Политическите партии са организирани. Само нашето общество е пръснато и се води от философия на индивидуализъм – всеки да си прави квото знае, и да се оправя както знае, мен не ме интересува за проблемите на съседа, аз нямам време да предприема действие, за да защитя сънародниците си – да се оправят.
Това е причината за днешното положение, дами и господа. Заучена безпомощност. Нежелание за съдействие, организиране. Не виждане на смисъл в информиране и борба срещу явните несправедливости. И накрая един цитат:
„За да победи злото е достатъчно добрите хора да не правят нищо“ .

author avatar
Bonibon

One comment on “Заучена безпомощност”

  1. Чудесно обобщение на теорията на Селигман. Кратно, точно, ясно! Браво!!! Споделям веднага!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *