— Бойко Дражев – личен блог

Archive
March, 2015 Monthly archive

Всички сме чували популярното делене на хората на екстроверти и интроверти. Макар това разделение да е направено от Карл Густав Юнг преди около век, теорията е изключително популярна и известна днес.

Познати са ни характеристиките на екстровертите, които по правило са по-общителни и имат повече приятели. Запомнят много по-лесно имена и лица, отколкото факти и данни. Избягват да остават сами, а предпочитат да са сред хора. Допадат им веселите компании, сред които с удоволствие разказват вицове и забавни истории. Харесва има да са център на вниманието, да следят клюките и да са наясно във всеки един момент къде какво се случва. Взимат импулсивни решения, преценяват хора и ситуации за едни мит. Влияят се от мнението на другите и винаги имат повече идеи в главата си, отколкото реализирани проекти.

От другата страна на полюса са интровертите. Какви са те ли? По-затворени хора, които предпочитат да останат насаме със себе си, вместо да са част от голяма компания. Имат по-малко приятели и по-трудно се запознават с непознати. Странят от шумотевицата, а ако са в по-голяма компания, предпочитат да остават незабелязани.hqdefault Това обаче не им пречи да са целеустремени и можещи хора, които винаги обмислят даден проблем, преди да вземат решение и да предприемат действия.

Аз обаче се считам за амбиверт и преди да решите, че си измислям, нека ви кажа, че такова понятие наистина съществува. И аз го разбрах съвсем скоро, но веднага се поинтересувах какво означава. Оказа се, че така са определяни хората, които проявяват горе-долу равен брой качества от тези на екстровертите и интровертите, комбинация от двата типа.

Read More

Хайде да си признаем, че на всяко бюро има по нещо малко или голямо за хапване. Винаги посягате към него, докато работите, и ви се струва, че ако го няма, няма да можете да вършите дневните си задължения. Някои обясняват непрекъснатото желание да се храните с непрекъснатия разход на енергия през работно време. Ами, огладняваме, това ни казват от различни сайтове. Да, обаче, ако не сме зад бюро, а имаме друга професия, ако сме в движение или майсторим нещо у дома, едва ли ще се сетим за храна. Лично аз не. Но сега, като пиша в блога си, пак посягам към една купа с фъстъци.

officelunchХранителните навици, докато сте на компютъра, са лошо нещо. Много лошо нещо! Ръцете лепнат, клавиатурата става на петна, да не говорим, че жените все се оплакват, че пълнеят. Не е за приказване! Ние го осъзнаваме, но не можем да се контролираме.

Всъщност можем. Представете си, че сте затрупани от задачи, които трябва да извършите в къс срок,  и ще видите, че няма да се сещате за похапване. Моите наблюдения сочат, че хората се хранят, предимно, за да не заспят. Някои дни в офиса не са така напрегнати като други. Има и моменти, когато вършим монотонна работа с часове. Когато имате за целия ден едно-единствено занимание, губите бързо концентрация, доспива ви се и несъзнателно търсите начин да останете онлайн. Храненето винаги помага, защото изисква действие на организма и му помага да не задреме. Особено голяма полза има от сладките неща. Когато повишите кръвната захар и получите незабавно разградилата се енергия, успявате да “преживеете” следобеда.

На жените препоръчвам след обяда да си вземат вафла или друг малък шоколадов десерт и плодове, за да няма мрънкане след това. За останалите хора – ядки, соленки или кутия с бисквити. Все пак, на нас не ни се лепи нищо, а и имаме способността да не заспиваме по-добре от жените. 🙂 Приятна работа!

Read More

womens-day-wallpaperКазват, че месец март е най-женският месец в годината. Това, само да ви споделя, че това е едно от най-глупавите твърдения, които някога съм чувал. Изобщо, кой може да каже кой месец е по-женски или по-мъжки. Само един празник не белязва цял един период от време. Иначе по тази логика няма да се намери нито един мъжки. Ами да, замислете се – февруари със Свети Валентин пак е женски, тъй като основно жените се вълнуват. Март, заради Международния ден на жена и заради Първа пролет, която също стереотипно се приема като женски образ, вече го изключихме. След това имаме май на абитуриентите, юни на децата, юли на морето и почивката и с каквото още там се свързва, и така нататък.

Но дайте да си дойдем на темата. Независимо дали март е или не е месец на половинките ни, си мисля, кому е нужно специален ден да се отпразнува женската красота или очарование? Мисля си, че жената като цяло заслужава нашето уважение, тъй като тя е надарена с възможността да дарява живот, да чувства и наблюдава повече от нас, да се грижи и създава. Това е то жената. А ние мъжете сме по-скоро нейни закрилници, защото ако ни нямаше, кой щеше да я предпазва от ужасния й инат и чувството, че винаги може да се справя с всичко, от досадната опърничавост и склонността й към клюки. В тази връзка добре си спомням един афоризъм, останал в историята от преди няколко века, който смятам важи с пълна сила и за днешната ситуация на женска еманципация: “Ангажирай жена си с децата, да не ти се качи на главата”. Това последното го казвам с много обич. Да не го изтълкувате обратно! 🙂

Read More