Вчера сутринта, в 7:12, ми изскочи известие от LinkedIn. Още едно “вдъхновяващо” съобщение от някакъв гуру за продуктивност. Този път – как да си направя списък със задачи, за да “овладея” деня си. Сериозно? Наистина ли? Да овладееш деня си като го разделиш на мини-задачи? Звучи ми като да третираш живота си като екселска таблица.
Преди месец реших да пробвам. Наистина. Имах чувството, че потъвам в хаос. Работя дистанционно, имам страничен проект, опитвам се да спортувам, да поддържам някакъв социален живот и да не полудея напълно. LinkedIn ме убеди, че списъците са решението. Започнах с “Принципа на Айзенхауер” – важно/спешно, после преминах към time blocking, после към bullet journal. Оказа се, че прекарвам повече време в организация на деня си, отколкото в самите задачи. В 7:00 сутринта вместо да работя, аз рисувам цветни квадратчета в тетрадка и категоризирам задачите си. До обяд съм отбелязал три неща от списъка и се чувствам по-изтощен от преди.
Наблюдавал съм го и при други хора. Колегата ми Иван, който е перфекционист по природа, си води списък с всичко – от срещите до това да си оправи бюрото. Всеки ден, на обяд, е видимо притеснен, защото не е успял да отметне всички точки. Веднъж го попитах защо се мъчи толкова. Отговори ми, че се чувства виновен, ако нещо не е написано в списъка и не е изпълнено. Което ме връща към въпроса – кой е шефът тук? Ние на списъците, или те на нас?
Преди да се потопя в тая лавина от “лайфхакове”, просто си пишех какво трябва да направя на един лист хартия. Без категории, без цветове, без сложни системи. Беше достатъчно. Понякога забравях някои неща, да. Но и забравях стреса. Забравях чувството за вина, че не съм успял да “овладея” деня си.
Спомням си, преди две години, бях на почивка в Гърция. Бях си купил един хубав бележник, в който да записвам впечатленията си. След два дни, бележникът ми се беше превърнал в списък със забележителности, които трябва да посетя, ресторанти, които трябва да пробвам, и дейности, които трябва да извърша. Забравих да се насладя на момента. Забравих да седя на плажа и да гледам морето, без да мисля за това какво следва в списъка.
Вчера, след известието от LinkedIn, затворих приложението и започнах да работя. Без списъци, без категории, просто работих. Завърших два важни проекта и успях да изляза на разходка. Вечерта се прибрах спокоен и доволен. Може би съм старомоден. Може би просто не съм достатъчно продуктивен. Но аз предпочитам да живея живота си, вместо да го управлявам. И да, не съм сигурен, че ще успея да “овладея” деня си, но поне няма да се прецакам с графика.
