Всички сме чували популярното делене на хората на екстроверти и интроверти. Макар това разделение да е направено от Карл Густав Юнг преди около век, теорията е изключително популярна и известна днес.
Познати са ни характеристиките на екстровертите, които по правило са по-общителни и имат повече приятели. Запомнят много по-лесно имена и лица, отколкото факти и данни. Избягват да остават сами, а предпочитат да са сред хора. Допадат им веселите компании, сред които с удоволствие разказват вицове и забавни истории. Харесва има да са център на вниманието, да следят клюките и да са наясно във всеки един момент къде какво се случва. Взимат импулсивни решения, преценяват хора и ситуации за едни мит. Влияят се от мнението на другите и винаги имат повече идеи в главата си, отколкото реализирани проекти.
От другата страна на полюса са интровертите. Какви са те ли? По-затворени хора, които предпочитат да останат насаме със себе си, вместо да са част от голяма компания. Имат по-малко приятели и по-трудно се запознават с непознати. Странят от шумотевицата, а ако са в по-голяма компания, предпочитат да остават незабелязани.
Това обаче не им пречи да са целеустремени и можещи хора, които винаги обмислят даден проблем, преди да вземат решение и да предприемат действия.
Аз обаче се считам за амбиверт и преди да решите, че си измислям, нека ви кажа, че такова понятие наистина съществува. И аз го разбрах съвсем скоро, но веднага се поинтересувах какво означава. Оказа се, че така са определяни хората, които проявяват горе-долу равен брой качества от тези на екстровертите и интровертите, комбинация от двата типа.