Заучена безпомощност

Има едно „заболяване“ в психологията, нарича се „заучена безпомощност“. В общи линии означава да си изпаднал в лошо положение и да има какво да направиш, за да го подобриш, но да си сигурен, че си безпомощност. А Заучена е, защото се придобива, индивидът се приучва на нея – обикновено се раждаме свободни. Можете да потърсите в нета, има един много показателен пример за куче, на което бил бит ток.
Защо ви разказвам това ли? Ами защото нашето общество страда от това. Не е отскоро, дълго са ни приучвали да бъдем такива кротки овчици, каквото и да се случва. А ние, вместо да си разпознаем заболяването и да го преборим, се чудим как да го рационализираме за пред останалите.
Аз познавам много хора, и при много хора често повдигам политическата тема. Докато си лафим, добре. Но когато кажа „хайде да променим това положение, щом е лошо, щом не ни харесва“, 99/100 човека казват, „какво да променям аз, нищо не зависи от мен“, „аз нищо не мога да променя, политиците държат властта, мафията – парите“ и така нататък. Безпомощност, заучена.
И ако се чудите що мисля, че горните аргументи на моите събеседници са пълна идиотщина, ще ви кажа: политиците горе ги избираме ние.Забогателите незаконно ги оставяме да си живуркат и да ни наемат на работа НИЕ. Всички тези хора, които ни управляват по един или друг начин, са пряко зависими от нас и се влияят от нашето недоволство.
Престъпността е организирана. Политическите партии са организирани. Само нашето общество е пръснато и се води от философия на индивидуализъм – всеки да си прави квото знае, и да се оправя както знае, мен не ме интересува за проблемите на съседа, аз нямам време да предприема действие, за да защитя сънародниците си – да се оправят.
Това е причината за днешното положение, дами и господа. Заучена безпомощност. Нежелание за съдействие, организиране. Не виждане на смисъл в информиране и борба срещу явните несправедливости. И накрая един цитат:
„За да победи злото е достатъчно добрите хора да не правят нищо“ .