Аз съм сигурен, че всеки втори тук е „специалист по оптимизация на процеси“, „експерт по стратегическо планиране“ или „консултант по ефективно управление на риска“. Тези хора имат по два-три сертификата от безплатни онлайн курсове и няколко блестящи презентации в LinkedIn. Проблемът е, че ако ги пратиш да завият един винт, ще счупят главата му, а после ще ти представят тримесечен отчет защо това се е случило.
Истинският майстор не блести с титли и формуляри. Той блести с белезите по ръцете си, с прахта под ноктите и с онова вътрешно усещане кога дървото е прекалено влажно, за да го биеш с чук. Той не знае как да „монетизира опита си“, но знае как да сглоби шкаф, който ще издържи десетилетия. И най-важното – не се крие зад протоколи. Ако шкафът се разпадне, отговорността е негова. Никой не му е обещал, че „процесът е бил спазен“.
Миналия месец имах нужда от майстор. Викнах „експерт“. Човекът пристигна с куфарче, пълно с документи, сертификати и одобрения. Всичко изглеждаше изрядно. Разгледахме плановете – перфектни. Измерено, начертано, одобрено. Но когато стигнахме до реалността – една ръждясала, разпадаща се тръбна мрежа – „експертът“ просто замръзна. Знаеше как да попълни протокола за оглед, но нямаше никаква идея как да реагира на материала, който не следваше предварително зададения сценарий.
Платих за неговото време, за неговите процедури и за правото му да бъде грешен по законен начин. Сметката беше солена. Но истинската щета беше времето и хаосът, който последва. Вместо решение, получих нова порция бланки и „експертни“ заключения, които само влошаваха ситуацията.
Днес живеем в икономика на приликите, а не на съдържанието. Предпочитаме „сертифицирана“ некомпетентност, защото тя е лесна за проверка. Дали някой има диплом е лесно. Дали знае как да работи с инструменти без да разруши всичко около себе си – вече е друга работа. Така се ражда пазар на фалшиви експерти, където цената на консултациите расте, а стойността на крайния продукт се топи.
Защото на документацията се крепи една илюзия – илюзията за контрол. Когато попълниш правилната форма, ти си купил спокойствие. Дори обектът да е на ръба на катастрофата. Занаятчията обаче няма такава привилегия. Неговата грешка е видима, осезаема и не може да бъде прикрита с „неспазен срок за обработка на документи“.
Около нас са хора, които са майстори на „изглеждането“, но са безпомощни пред реалната съпротива на материята. Сградите се рушат, техниката се чупи, а ние имаме перфектни доклади защо се случва това. Имаме графики на разпада, но нямаме ръце, които да го спрат.
Донякъде си прав, че много хора днес изкарват хляба си с презентации и сертификати, но има и такива, които реално могат да завият винт без да го счупят, а после да го документират като проект за милиони. Просто светът стана по-сложен и вече не е само въпрос на умения, а и на обяснението им.
Случвало ми се е да наема „експерт“, който можеше да ми изнесе блестяща презентация за оптимизация на работния процес, но когато дойде до конкретното писане на код – зацикляше. Разбрах, че титлите и сертификатите не значат нищо, ако зад тях не стои умение да свършиш реалната работа. Най-добрите ми колеги винаги са били тези, които не говорят много, а просто си вършат работата качествено и без излишни обяснения.
Много точно уцелено наблюдение с винтовете и отчетите. Отдавна се чудя защо толкова хора предпочитат да пишат планове, вместо да поправят нещо. Ще ми е интересно да чуя още примери от твоя опит за това как се губи връзка между знанието и умението.
Видях подобно нещо и в едно предаване за дърводелци — там пак говореха как младите държат телефона, снимат и публикуват, ама да свършат нещо с ръцете си е друго. Не всеки сертификат е равен на умение, колкото и да го рекламират по сайтовете. Аз лично вкъщи за дребни ремонти пак викам майстор, щото знам, че ще го направи както трябва и няма да има главоболия после.