— Бойко Дражев – личен блог

Archive
July, 2014 Monthly archive

Малко или много трябва да си го признаем, че далеч не сме туристите мечта, когато идем в друга държава. Но определено, по моите скромни наблюдения, сме къде-къде за предпочитане пред тези, които идват при нас.

Руснаци, поляци, украинци, чехи, немци. холандци и британци. Това са най-често срещаните националности чужденци, чиито посещения ни “радват”. Като цяло народи, които се славят с дисциплина и приличие, у нас в нередки случаи показват единствено лошо поведение и липса на възпитание. Крещят и викат, напиват се и се държат надменно. Това ли е представителната извадка на онези, на които се възхищаваме и в чиито страна искаме да живеем?

Sunny-Beach-Bulgaria-700x325И тогава ме поразява ужасната мисъл, че може би не това са онези, на които искаме да подражаваме. Онези културни люде няма да дойдат да почиват в България, а ще изберат френски, испански или гръцки курорт, където ще се радват на качествена почивка, екзотична храна и добри напитки. Посетители у нас са… лошо е да го казвам, но само поведението им е достатъчно да го отсъдя… утайката на обществото им – младите и невъздържани немци, британци и холандци, които искат да разпуснат на макс,  дошли заради ниските цени, алкохолния и секс туризма.  Дивеят в Слънчев бряг, Варна и други.

Рядко съм виждал семейства на чужденци, дошли за кротка почивка и то по-скоро на Китен, Поморие, Созопол – малки курорти с по-задушевна атмосфера.

Сега седя и си мисля: нашите плажове, нашето море по нищо не отстъпват на чуждите. Даже са далеч по-хубави! А можехме да направим толкова много – да имаме наистина скъпи хотели за много богати хора и повече места за по-културна почива. Слънчев бряг нека си го има, но можехме така да наредим Черноморието си, че да има място за всякакъв тип хора. Увлечени от печалбата обаче, алчните хотелиери и липсата на държавна регулация по въпроса съсипаха всичко. На брега на едно потенциално елитно място, сега си имаме дупка.

Read More

„Ти не си това, което работиш” се казва във филма Боен клуб. Така ли е обаче?

Dream_jobИстината е, че поне 1/3 от живота си сигурно прекарваме на работното място. Вярно е, че работата в дадена фирма идва и си отива, но колкото и дълго/кратко да си останал там, това все пак оказва върху теб някакво въздействие. Формирани на определено ниво било заради дейността и задълженията ни, заради колегите или нещо друго.

„Ти не си това, което работиш” може и да има истина в себе си. Всички се стараем да запазим индивидуалността и личния си живот до някаква степен. Но както знаем, промяната е неизбежна част от нашето ежедневие. Хората се променят постоянно без значение дали го усещат или не. Замислете се каква личност бяхте на предишното си работно място и какви сте сега. Долавяте ли промяната?

Истината е, че прекарваме на работното си място повече време отколкото у дома, а с колегите си общуваме по-често, отколкото със семейството си. При такива условия как да не се обвържеш с това, което вършиш професионално? Как то да не ти повлияе личностно? Не случайно съществува такова нещо като „професионално изкривяване”, нали?

Знам, че звучи банално, но най-удачното решение за мен е да намерите работата и професията, която ви пасва най-добре. Така ще отивате с по-голямо желание, ще се чувствате по-удовлетворени и по-щастливи. Знам, че звучи малко утопично, но според мен е възможно. Така че, дерзайте, хора. Току виж, вселената отвърне с някоя приятна професионална изненада.

Read More