— Бойко Дражев – личен блог

Archive
February, 2012 Monthly archive

Росен Маринов за бездействиетоЧесто слушам и гледам как някои хора по разни медии а и мои приятели   говорят, че като бездействаме си почиваме. Аз съм на коренно противоположното мнение. Не е правилно, когато успеете да намерите поне малко време за самия себе си, да го пропилявате в бездействие. Всички ще кажете, че не така. Не искам да кажа, че като се излежаваме пред телевизора има нещо лошо. Но все пак тук е много важно да се оттърсим от умората и така навлезлата нова дума в нашия български речник стрес. Аз лично мисля, че поне за мен най- добрата релаксация или терапия за отдъхваща и пълноценна почивка е освобождаването на енергията, чрез занимание, което поглъща цялото ни внимание. Редно е този род занимания да са много и съвсем различни  от ежедневната ни работа. За себе си лично аз открих, че на моменти съм най- потиснат през зимния период на годината. Незнам може би, защото именно някои лекари твърдят, че в този сезон потиснатоста се дължи  на настинките и вирусите. За да си почивам, започнах да карам ски, защото го позволява именно този сезон. Да извлека максимална полза от студа и снега, който е на вън реших да се науча и да практикувам именно това си занимание. Поне засега за моя изненада това се оказа най-доброто решение. Сигурно поради причината, че изисква от мен най-голямата и пълна концентрация, а и не последно място изтощително. Интересно е, че след няколко неуспешни опити и часове прекарани на пистата се чувствах по-отпочинал, отколкото след седмица на плажа.

Read More

Грубият е не само в обноските си, те му служат и за определена цел си мисля аз Бойко Дражев. Мисля, че можем да го преместим и към първата буква от азбуката – амбициозният. Започвам със всичко това, защото наскоро прочетох отново великото и актуално за днешното ни време сатиритичния фейлетон на големият щастливец Алеко Констатинов – „Бай Ганьо“. Та прочитайки го се замислих, че ние в днешно време си имаме Бай Ганьо. Но ако грубостта е форма на обноска, жестокостта е вид нрав. И затова двете означения във френския речник са различни. Защото според него грубият даже може да бъде добър. Чудно нали ? Да прикрива зад грубостта своята доброта, която поради поста си примерно или обстоятелствата не иска да покаже. И тука е напълно разбираемо това за мен, но жестокият няма прегради. Бай Ганьо е и груб и амбициозен, но не и жесток. Жестокият също има своя цел преди всичко. Но той се наслаждава на своята жестокост, докато грубият просто не е възпитан или така го е формирала съдбата, живота. И все пак за мен личнообединяващ тип е грубият. Мисли на Бойко Дражев са, че грубият е брат – близнак на амбициозният, не на честолюбивия. Грубият човек винаги иска и преследва нещо, а амбициозният може да го прикрива или „изработва” умело. Докато грубият върви през всичко като танк по време на промените както извествената фраза – „Нека танковете да дойдат”.

Read More

Ние вече трябва да се научим да откриваме в ежедневните си мигове чудотворната сила, защото тия моменти упражняват голямо въздействие върху нашия път към светлите дни на живота ни. Ако примерно се взрем с открита душа в тия прекрасни мигове и чудеса, в нас могат да настъпят най-съществени промени. И ако заострим вниманието си, скоро ще забележим, че именно тези мигове се повтарят винаги през точно определени интервали от време. Помислете и се убедете, че е така. Ще забележим също и това, че тези интервали стават толкова по-къси, колкото по-високо ги ценим. Това ни дава съприкосновението между тия два свята- света на негативното и света на чудесата ни. Стремейки се мнозина от нас да търсят и да съзрят не този свят от тъмния тунел на живота ни, а именно другия светлинни тунел. И все пак май не можем да го открием в това непрекъснато търсене. В такива мигове всеки може да преживее свидетелството от този свят, макар и никога да не се е стремял да го получи. Някои обаче смятат, че подобно преживяване не от особено значение за тях, тъй като според тяхната психика и представа тази светлина и нейния свят трябвало да им се разкрие в целия си ослепителен блясък, за да може да го признаят. Те очакват светът да засвидетелства за себе си, така да се каже според техните представи и образни предписания. Мисля си, че именно развихреното им въображение не им позволява да се вслушат в леките трепети на тяхното сърце, които единствени могат да бъдат свидетели на това което те отричат и не вярват.

Read More

Във времето на промяната се случиха доста неща, а и много неща не станаха, които целият народ интуитивно очаквахме. Сега се замислям и все още незнам дали преди или сега сме били наивни. Животът в Източна Европа вървеше така, че не можеше да ни отбегне. Въпросът за Бойко Дражев бе само кога и как. И все пак не сме ли и сега наивни. Когато бях студент Бойко Дражев, вярвах силно в тази все още не настъпила наша българска Демокрация. Сегашната, честно да си призная не ми харесва. За мен тя не е множество от хора в една група без облик и достойнство т.е. без физиономии. Не мисля, че  можеш да се „пребоядисваш” както ти хрумне в зависимост от това на къде духа вятъра и промяна на политиката. Редно е да се предполага, че тази жадувана Демокрация е да повярваш и да послушаш мнозинството какво ти казва. Но трябва да се има в предвид и друго много важно нещо, че не и всичко което казва то е истина, дори тогава, когато бъде обработена компютърно след някой скорошни избори. Искам да кажа все пак какъв е наивният ? Най-лесно е да се противопостави на лукавия, а може би и на мълчаливия. Защо все си мисля, че понякога ние хората смесваме двата типа. Наивните обикновено вярват. Години наред ние бяхме без вяра – дори и аз Бойко Дражев. Сега като се заговори за кой, къде, кога и защо е бил вербуван в църковните среди се замислям , че едно време се опитаха да заменят Христос с Ленин и Тодор Живков. За голямо щастие не успешно. Въпреки това ние имаме нужда от вяра, от иконостас.

Read More