— Бойко Дражев – личен блог

Archive
November, 2014 Monthly archive

old-thingsПриказките, историите в книгите са били едно от най-ценните неща, които хората в началото на века са притежавали. Първо, защото след Освобождението тепърва е започнало да се развива родното книгоиздаване на територията на новосформирана България  и второ, защото вече е можело хората да се образоват. Бумът в книгоиздаването рязко се пресича с Втората Световна война. С идването на комунизма Системата прави списъци на забранената литература.

Много от тези книги обаче все още продължават да се притежават в много домакинства. Едни ги горят, други ги прибират в мазета – истински антиутопичен сценарий. Рей Бредбъри с неговата „451 градуса по Фаренфайт” пасти да яде. С извинение… или не съвсем!

Сега пак щеше да стане така. Тъкмо се освободихме от комунистите и си отпуснахме сърцата, извадихме от скриновете на дядо старите книги и родните мъдреци в Парламента се опитаха да прокарат промени в Закона за културното наследство и в Наказателния кодекс. Добре че против него се обявиха личности като Светльо Кантарджиев, Светлин Русев, проф. Николай Овчаров и редица други, защото щеше да стане страшно.

Правилно Светльо Кантарджиев забеляза, че подобен закон би превърнал обикновените хора в престъпници. И действително – някои щяха лесно да се ориентират, но като ги знам как пишат медиите и как плашат народа, други щяха първо да се стреснат, после да изпокрият всичко, което смятат за ценно, или да се опитат да го продадат. Щеше да има раздвижване на черния пазар и тогава действителните престъпници щяха да станат трудни за улавяне.

Бих посъветвал родните политици, ако не са компетентни по една тема, да направят следното нещо:  първо, да се свържат с експерт – историк като Николай Овчаров или общественик с позиция по въпроса като г-н Кантарджиев, тъй като той е член на Съюза на колекционерите в България и учредител на небезизвестната фондация „Мизия”, чиято цел е именно подпомагане съхраняването и опазването на културните ценности. Той отлично знае какви са спецификите в тази сфера. И второ, да се опитат да съобразят има ли място изобщо подобен закон в страна с толкова богата и наситена история като България. Представете си какво ще стане ако подобен закон се наложи в Австрия –повечето хора ще са принудени да изнесат покъщнината си на улицата.

Да си депутат не означава просто да симулираш някаква дейност. Означава да предлагаш обмислени решения върху добре анализирани проблеми.

Read More

snowЗимата идва още от ноември и по всичко изглежда, че ще бъде студена. По високите части на Стара планина вече има сняг. Пътуващите не трябва да забравят зимните гуми и вериги,  ако ще преминават балканските проходи.

Зимата е един от любимите ми сезони. Макар студа, красотата на снега е толкова зареждаща. Всичко изглежда по-светло, по-чисто. Въздухът като че ли става по-приятен за дишане. Със сигурност е за предпочитане от жежкия летен, напоен от изпаренията от автомобилите. През лятото сякаш въздухът застива. Дори полъхът от планината не може да отвее знойната тежест.

Зимата ми харесва още и заради празниците. Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Нова Година, Йордановден, Ивановден, а по-късно и Трифон Зарезан и Свети Валентин обединяват хората както никой друг повод. А като се сетя за трапеза – обичам туршиите, компота и домашно приготвената лютеница. Обичам и миризмата на въглищната печка и гледката на пушещи комини. Като се замисля даже се сещам за повече детски песнички за заснежени полета, отколкото за плодове и зеленчуци.

И така… За някои прочутият покрай Дж. Мартин рефрен “Зимата иде!” (Winter is coming!) потиска и депресира, а на мен ми действа вълнуващо. Все пак по кое друго време мога да си извадя сноуборда 😉

Read More

Преди броени дни в зала “Възраждане” публиката заръкопляска още на първите кадри от клипа “Щастливо Габрово”, осъществен по проекта “Българският МанчестАРТ”, модул “Фабрика за Щастие” на Обществен комитет “Васил Левски” – Габрово.  Финансирането идва от културната програма на общината.

С много желание екипът е подбрал великолепни кадри, за да пресъздаде настроението в един от най-хубавите български градове, месните забележителности и усмихнатите хора. Заредете се и вие с позитивни мисли за един прекрасен ден:

Read More

Става ли ви жал, когато видите бездомник по улиците на вашия град? На мен определено да. Не се вълнувам толкова от просяците, защото не веднъж съм ставал свидетел как крият събраните пари, използват недъзите си, за да предизвикват съжаление, както и много други измами в тази насока. Забелязал съм, че хората, които наистина имат нужда от подаяние, са горди и никога не ще ти поискат нещо по този начин. По скоро ще пожелаят да ти дадат в замяна. Така например при мое пътуване в Пловдив видях стар цигулар на центъра. Човекът бе добре облечен, но пръстите му зъзнеха докато опъваше лъка и нацелваше струните. Оставих лев, а той настоя да ми даде бонбонче. Беше от онези малките, цветните, които изсмукваш за 2 минути. Отказах, но човекът настоятелно ми го бутна в дланта и ми благодари. Приятели ми казаха, че всички знаят стария цигулар. Увериха ме, че не би просил, ако имаше малко по-висока пенсия или роднини, които да му помагат.

Feel-Good-Do-GoodНие в Габрово също имаме такъв несретник, но за зла участ бездомник. Страдалецът спи на пейка в парка. Под главата си слага пазарска чанта, завива се със стари одеяла, под които полага вестници, за да запази хартията малкото топлинка. Случвало се е да му помагам, както знам, че правят и други хора. Но въпросът ми е защо общината остава безучастна? Градът ни е малък и всикчо се знае. Има приют и чудно защо все още старецът не е настанен. Надявам се медиите да окажат малко натиск със статията, която последно време публикуваха за него и скоро да има местенце, където да се стопли.

Зимата е вече тук, празниците наближават. Нека бъдем по-добри към хората в неравностойни социално положение. Нека отворим сърцата си и бъдем по-жалостиви.  Ще се изненадате колко удовлетворени от себе си ще бъдете щом сторите някому добро.

Read More