— Бойко Дражев – личен блог

Archive
February, 2016 Monthly archive

На пръв поглед операта е забавление за ерудити. В нея има класа, изкуство, красота. Матъл музиката се заражда от социалната среда и освен че изповядва аутсайдерски сатанински страсти и че не на всеки му поняса, не съдържа никаква доза красота. Ами да, ще си кажете – какво красиво и музикално може да има в черно облечени, нацапотени мъже и жени, които мятат дълги коси и крещят? Ако синът ви слуша такива, ще ви се иска да облепите стаята му със звукоизолиращи панели или да му теглите един пердах, че да се вземе в ръце.

Дотук добре, ама ако наистина мислите така, то значи вие сте за пердах. Операта и метълът си приличат по три основни неща. Първото е, че и двете са специфични и не на всеки му понасят. Има много възпитани хора (интелигенция!!), които смятат, че опера е мъчение в коприна. Второто е, че и двете изискват специфична техника на пеене. Как си представяте един метъл изпълнител да издържи цял концерт “дране”, ако не владее цаката да го прави. Третото е сетивността и драматургията. Както в операта има някакъв сложен сюжет, чиято цел е да развълнува, така и метъла пее най-често за всички онези неща, които измъчват ума и душата.

А какво става, когато операта и метълът се срещнат? Ще ви представя лирична среща, за да ви покажа, че музиката е универсално средство за комуникация между хората, и да се уверите, че не всичко в метъла е дране. Особено, когато солистите в групата са завършили оперно пеене.

Read More